Би Би Си в защита на ромите: В дните на пандемия без вода, без ток, живеят като кучета

Когато говорим за проблемите си, хората винаги мислят, че преувеличаваме. Но не... ние наистина живеем в джунгла". В цяла Европа ромското общество често е избягвано и неглижирано. Повече от 10 млн. души живеят в дълбока бедност, често в пренаселени селища. Пандемията опустоши много от техните общности, като допълнително ги откъсна от обществото. Журналистът на BBC Джийн Макензи решава да види какъв е животът сега в една от най-големите ромски общности в Сливен.

Мишев е живял в ромската общност в Сливен през целия си живот. Гетото е откъснато от града - входът е само един, обгражда го жп линия. Когато пандемията започва, властите решават да затворят входа като поставят катинар, който да не позволи на хората да влизат и да излизат от общността. Колкото по-навътре в гетото навлиза коренспондентът на BBC, толкова по-лоши стават условията за живот. "Нямаме вода. Нямаме ток. Нямаме пътища. Имаме само мръсотия и кал", разказва Мишев.

Гетото е с големината на град - 25 хил. души живеят в него. Но е толкова пренаселено, че предотвратяването на разпространението на вируса е почти невъзможно. "Хората не могат да се пазят. А ако имаш нужда от линейка - линейката не може да влезе тук", казва Мишев.

"Вирусът нали изисква чистота, хигиена, да се мием. Каква хигиена, след като целият квартал е в кал, мръсотия, боклуци", казва друг жител на гетото. Ромите в гетото дори са обвинени, че тук е започнало огнище на COVID-19, което означава, че никой не иска да ги наеме на работата. А много от тях изпитват трудност да получат и държавна помощ.

"Хората тук не могат да си намерят постоянна работа. Те гледат да изкарат хляба си за деня", обяснява Мишев. Джийн Макензи се отправя към най-бедната част на гетото, където живеят Митко Симеонов и двете му деца - Михаил и Георги.

"Жена ми почина наскоро, декември месец. В трудна ситуация сме сега. Никой не ни помага. Аз не работя. Едва намираме пари да ядем", казва Симеонов. Децата му се хранели в училище, но заради пандемията, училищата затвориха. Без интернет, без технология, Михаил и Георги вече не могат и да учат. "Учителите искат децата да учат онлайн. Но няма как - няма телефон", казва той.

"Липсват ми уроците по всичко, най-вече математика, български. Не се чувставм добре, защото не уча", казва Георги. Баща им споделя, че няма и план как да оцелее: "Ако има храна, ще оцелеем", казва той, а на въпрос дали се чувстват изоставени и тримата са категорични: "Да". Българското правителство казва, че работи с общностите, за да идентифицира семействата в риск, за да им осигури храна и допълнителна възможност за онлайн обучение. Но проблемите продължават да се редят.

"Ето, това тече от чешмите ни. Нито вода имаме, нито ток, а плащаме! Плащаме!", казва майката на Мишев. По думите му, това се случва един или два пъти в седмицата. "Чувствам се тъжен в момента, защото нямаме ток и вода и не може да ви предложим нищо за пиене", казва той на журналистката.

"Жалко е. Ужасно е. Ако нямаш вода, как ще се измиеш?". Някои хора са успели да избегнат беднотията със сезонна работа във Великобритания. Сред тях е и Милена, която в продължение на пет години бере плодове, но пандемията я принуждава да се прибере у дома. Тук дискриминацията й пречи да си намери работа: "Преди пандемията беше трудно. Сега е три пъти по-турдно. В България сме две раси. Аз просто искам тук да живея и да посрещам нуждите на децата си. Но безработицата убива народа", казва тя. "Държавата не ни приема за нейни граждани. Аз вярвам, че тя е като майка за нас. Тя трябва да мисли за нас, да ни помага, когато имаме нужда. Но това не се случва", казва Мишев.

Кметът на Сливен Стефан Радев уверява BBC, че се работи по подобряване на инфраструктурата на гетото. Българското правителство пък е категорично - разделение и дискриминация в България няма.