Предстои ли криза? Според генерационния модел на Щраус и Хау е много вероятно

Възможно ли е случващото се наши дни да е част от по-голяма периодичен цикъл на събития, който следва натуралните процеси на човешката природа и живота? Паралели между пандемията през 2020 г. и тази с испанския грип от 1918-1919 г. се правеха още от самото начало на м.г., правят се и до днес, но съвпаденията не се изчерпват с това. Ако погледнем в историята на човечеството – едва век назад – виждаме интересни съвпадения, които според някои анализатори не са случайни. Годините на пандемиите съвпадат почти нацяло. Преди век, десетилетие след испанския грип е последвала Голямата депресия, а няколко години по-късно са започнали конфликтите, които неизбежно са щели да доведат до избухването на Втората световна война. Тези години са овенчани с редица граждански конфликти, революции, политически убийства и преструктуриране в световния ред. Макар редица от тези събития да съвпадат точно със случващото се днес, въпросът за това дали може да се направи подобен паралел остава.

Някакъв отговор обаче все пак можем да получим от труда на Уилям Щраус и Нийл Хау, озаглавен „Генерационна теория“ и публикуван през 1991 г. Двамата писатели описват интересна хипотетична цикличност в историята, като дефинират не само начина, по който това се случва, но и архетипите хора, които са нужни, за да се превърне в реалност тя. На кратко, те изваждат на показ аргументът, че човечество преминава през четири „превъртания“ с продължителност между 20 и 25 години. Те са маркирани с нови политически, социални и икономически промени вклимата, част са от така наречения „век“ и се характеризират с четири различни генерации, чиито съдби де-факто се повтарят в историята.

За да се обясни теорията на Щраус и Хау е хубаво първо да се дефинира понятието „генерация“. Според тях това е агрегацията на хора, родени в период от приблизително 20-25 години, което съответства изцяло на четирите периода на живота – детство, зряла възраст, средна възраст, старост. Членовете на всяко поколение/генерация споделят три важни критерия – първо те са роден по едно и също време и на едно и също място в историята и така са станали едновременно свидетели на едни и същи социални тенденции в един и същ период от живота си; второ – те споделят общи вярвания и поведения; и трето – те имат общо възприето „членство“ към съответното поколение.

Това ни връща на „превъртанията“. Те са хипотетичен модел на цикличност в генерациите, които според Щраус и Хау се въртят около събития, наричани „превъртания“. Периодите кореспондират с четирите фази от човешкия живот и се описват по следния начин:

1.    Възвишеност

Този период се случва след криза. По негово време институциите са силни, а индивидуализмът слаб. Обществото е уверено и знае добре къде трябва да достигне колективно, въпреки че хората извън колективния център често се оказват маргинализирани. Според авторите последната „възвишеност“ в САЩ е била след Втората световна война – започвайки от 1946 г. и приключвайки с убийството на президента Джон Ф. Кенеди.

2.    Пробуждане

Второто превъртане е пробуждането. То е ара, в която институциите са атакувани в името на персоналната и духовна автономия. Точно когато обществото достигне до пика на прогреса, хората изведнъж се умарят от социалната дисциплина и искат да си „спомнят“ чувството на себепознание, духовност и персонална автентичност. Младите започват да гледат на ерата преди тях като такава на културна и духовна бедност. Споре Щраус и Хау в САЩ този период е обхванат между 60-те и 80-те години и съвпада с движението на хипитата.

3.    Разплитане

Третото превъртане. То е ера, в която настроението е полярно обратно на това при „възвишеността“. Институциите са слаби и никой няма доверие в тях. Индивидуализма е много силен, разпространен и в разцвета си. И докато „възвишението“ идва след кризата, то „разплитането“ я предшества. Според авторите този период в САЩ се характеризира с периода между 80-те и годините преди 2008 г.

4.    Криза

Последното, четвърто превъртане. Ерата се характеризира с унищожеия, често включващи война и революции. Институционалният живот бива разршуен и изграден наново заради някаква заплаха за оцеляването на хората или обществото. След кризата обществената власт се възкресява, културното изразяване се пренасочва да отразява целта на общностите, а хората започват да се асоциират като членове на по-големи групи. Според авторите последно този период се е наблюдавал между 1929 г. и 1945 г. – годините между Великата депресия и Втората световна война. Тоест в тъй като от поне 80 години не е имало нов такъв период – значи в момента живеем в него или той тепърва предстои съвсем скоро. Интересно е, че цялостният модел и епохите в него могат да се опишат и като четирите сезона през годината.

Поглеждайки назад в историята виждаме следното: 

1781 г. – при битката за Йорктаун в САЩ, генерал Корнуолис се предава на генерал Вашингтон, с което се слага край на Американската революция, след която се ражда САЩ като независима държава

1861 г., 80 години по-късно – Южните щати се отделят от обединените щати. Начало на Гражданската война, след което в следващите 4 години умират 600 хил. човека.

1941 г., 80 години по-късно – атаката на Пърл Харбър, която въвлича САЩ във Втората световна война докато Хитлер опустошава Европа. Десетки милиони губят живота си в следващите 4 години до края на войната.

Днес се намираме 80 години по-късно и можем само да се чудим каква ще е следващата „Криза“ и какви ще са последиците от нея.

За нея вече усилено се заговори от редица анализатори, политолози, икономисти и дори астролози. Говори се обаче, че Четвъртото завъртане в наши дне е започнало с икономическата криза от 2008 г. и в този смисъл това значи, че вече сме преполовили ерата.

Всичко това, разбира се, е само хипотеза.