СБЖ: Казусът "Мирчев" отваря вратите за цензура в академичните среди

Съюзът на българските журналисти (СБЖ) изпрати отворено писмо до ръководството на СУ "Св.Климент Охридски" заради освобождаването на уважавания учен, социолог и политолог проф.Михаил Мирчев. Флагман.бг подробно писа за скандала. (ВИЖТЕ НАШАТА ТЕМА В РАЗВИТИЕ)

"Изявен преподавател бе наказан заради политическа некоректност. Опасенията ни са, че подобен акт може да отвори вратите за цензура и автоцензура не само в академичните среди", пише в писмото, което е подписано от Снежана Тодорова, председател на УС съвет на СБЖ, и Мария Нецова, председател на Етичната комисия на СБЖ.

Публикуваме го без редакторска намеса:

Скандалната сага, завихрена и подклаждана от студентска група с неоповестен брой и състав от Софийския университет, срещу уважавания социолог и политолог  проф. Михаил Мирчев завърши на 36-ия ден с печален епилог. Ректорът на Софийския университет  проф. Анастас  Герджиков легитимира решението си да прекрати договора с проф. Мирчев като хоноруван преподавател във ФНОИ (Факултет по науки за образованието и изкуствата) след проверка и становище на Етичната комисия на университета.

Последната бе сезирана след гневно Отворено писмо на "Студентското общество за равенство" в СУ, разпратено едновременно до ръководството на СУ, Министерството на образованието и медии, в което обвиняват проф. Мирчев, че в лекциите му имало недопустими антиромски, антибежански, антисемитски и откровено расистки елементи.

Малко след това проф. Мирчев в поредица от интервюта, позовавайки се на факти, анализи и изводи от качените от него самия лекции в YouTube, отхвърли твърденията на злополучните си критици, които не са се посвенили да представят извадени от контекста негови оценки и да му залепят грозни и пресилени квалификации, без да имат основания за това.

Уважаваният професор даде примери за манипулативно представяне на факти и ситуации, от които се вижда, че много от вмененените му расистки и антисемитски твърдения съвсем не отразяват неговото мнение. Напротив, той самият ги опровергава, често в диалогична и провокативна форма, за да подтикне студентите си към самостоятелно мислене, като ги призовава да не правят прибързани, особено катастрофични и елементарни изводи...

Проф. Мирчев изложи подробно становището си по повод създадения изкуствено скандал с лекциите му и до Етичната комисия на СУ. В него той изказа основателната си тревога от опитите „по догматичен и репресивен начин да се налага „политическа коректност“, да се ограничава публичният и университетският диалог по ключови обществени проблеми, по щекотливи теми и обществени рискове – чрез табуиране на термини, чрез забраняване на публичното използване на съответни статистически данни и профили“.

Етичната комисия на СУ излезе със становище, в което подчертава, че в писмото на „Студентското общество за равенство“ са налице както основателни твърдения, така и крайни квалификации и преувеличения. Тя отхвърля твърденията на студентските критици, че в своите лекции проф. Мирчев „разгръща крайно десни и фашистки теории“, нито че същите са „изпълнени с ксенофобско и антисемитско съдържание“. Но допуска, че „нарушенията на проф. Мирчев се свеждат до генерализацията, стереотипизацията и едностранчивостта в изложението по отношение на отделните етнически групи...“

Ръководството на университета не взе предвид аргументираната отбрана на проф. Михаил Мирчев, нито многобройните гласове на утвърдени учени, преподаватели, студенти, журналисти, които изразиха подкрепата си към професора, на правото му на свободно изразяване и методите му на работа. Към тях се присъединяваме и ние, от Съюза на българските журналисти, чийто дългогодишен член е изявеният учен социолог, известен с острото си перо, със собствения си стил и критичен изказ, които не влизат в матрицата на вчесаните политкоректни мисли.

Смятаме, че освобождаването на проф. Мирчев от преподавателска работа в СУ след акцията на т. нар. "Студентското общество за равенство", която има не само „активистки привкус“ (според умерената оценка на проф. Герджиков пред Дарик радио), но и на донос (с манипулативните си и пресилени внушения), е акт с негативни последици за академичния, а и за обществен живот на страната ни.

Най-старият ни университет с дългогодишни демократични традиции и извоюван авторитет се лишава от един уважаван преподавател, с над 40-годишен стаж, две десетилетия от които е посветил на „чудесната си работа в Алма матер“ (цитираме неговите думи на прощаване).

Според мнението на авторитети в научната гилдия проф. Михаил Мирчев е един от най-сериозните съвременни социолози, един от най-добрите специалисти по социална стратификация и демографска проблематика, който не се страхува да изрича истината, колкото и горчива да бъде. „Днес това е много рядко, особено във време на конюнктура и конформизъм, съобразно новата политическа коректност“ – пише с горчивина по повод освобождаването на колегата си проф. Георги Янков, основател на катедра „Политология“ в УНСС.

Да, проф. Мирчев бе пожертван заради политическата коректност, пред която отстъпиха принципите на  академичната свобода, отстояването на плурализма на мнения, на критично и различно от другите мислене.

Ето кредото на професора, изказано пред „Правен свят“: „В студентската аудитория моето дълбоко убеждение е, че имаме една допълнителна степен на свобода. Ние сме длъжни, преподавателите, още по-директно да назоваваме някои неща, понякога да използваме малко по-остра дума, за да провокираме мисленето у студентите. Ние нямаме задача да се съгласяват с нас. Имаме задача да ги провокираме, за да могат да станат граждани…“

Основателни са опасенията, че решението Софийският университет „Св. Климент Охридски“ да освободи свой дългогодишен преподавател,  защото трактовки на лекциите му по дискусионни теми не удовлетворявали група студенти, може да отвори врати за цензура не само в академичните среди.

Казусът "Мирчев" може да доведе дори до автоцензура от страна на самите преподаватели от страх, че ще загубят работата си под натиск, подмолни действия и субективни оценки, при това с изопачаване на фактите, каквито черти носи акцията на студентския клуб за равенство. А страхът е най-големият порок, ако си припомним тази паметна фраза на Михаил Булгаков от романа му „Майстора и Маргарита“.

В по-широк план, споделяме предупреждението на адепти и защитници на проф. Мирчев от най-широк научен и граждански спектър, изразено в тяхна декларация: „Това би било пагубно за бъдещето на българското образование и панорамата на съвременния академичен живот в страната. Именно образованието е гръбнакът на нацията и най-добрият начин да се възпитат свободомислещи граждани, а подобни действия силно ще обезкуражат инакомислието и инициирането на всякакво интелектуално предизвикателство в академичните среди“.

Иска ни се да завършим това наше отворено писмо с по-оптимистичен тон – откриваме го във високия дух и непоколебимост на проф. Мирчев в неговото лаконично писмо, с което се сбогува с колегите си от Софийския университет: „Аз продължавам да си върша работата. И да бъда честен към фактите от живота. Младите имат нужда от това – още повече в днешното време. Бъдете здрави. Приятна Нова 2021 година. Вярвам, че през нея много от примките ще се разхлабят около вратовете и душите ни“…

Студентска група за критично мислене в СУ организира протест в защита свободата на словото и на академичната свобода, в подкрепа на проф. Михаил Мирчев, против цензурата във висшето образование, срещу обедняването и стерилизирането на академичните дискурси и лекции. Той ще се състои в понеделник, 21 декември, от 18:00 ч. пред сградата на Ректората. Поканени всички, които изразяват гражданско несъгласие с взетото решение.

 Снежана Тодорова – председател на Управителния съвет на СБЖ

 Мария Нецова – председател на Етичната комисия на СБЖ