Откриха защо някои карат коронавируса тежко

Кръвните съсиреци са най-честата причина за смъртните случаи от COVID-19 - екип от германски и нидерландски учени откри кои пациенти са предразположени към тях, предаде Дойче веле.

Специалистите по света си задават въпроса защо заразата с коронавирус при някои пациенти преминава леко или без симптоми, докато при други се превръща в заплаха за живота. При тежките случаи на заболяването често се стига до възпалителна реакция - възпаляват се белите дробове, а понякога се засягат сърцето или бъбреците. Много често се стига до увреждане на малките кръвоносни съдове и до тежко съсирване на кръвта, което може да предизвика съсиреци и в белите дробове. Именно тази е най-честата причина за смъртните случаи след боледуване от коронавирус.

Научен екип, включващ германски и нидерландски специалисти, е открил в кръвта на заразени с COVID-19 пациенти решаващ индикатор, който "предупреждава" за вероятното тежко протичане на заболяването. Във взетите кръвни проби учените са установили т. нар. "незрели клетки" на тромбоцити, които играят основна роля при съсирването на кръвта.

Тези т. нар. мегакароцити обичайно се намират в костния мозък, където се превръщат в пълноценни кръвни клетки. При отравяне на кръвта обаче те могат да попаднат в нея, посочва един от авторите на проучването Флориан Тран от Института за клинична молекулярна биология към университета в Кил: "Известни са ни такива случаи на стичане на този вид клетки в кръвта при тежкоболни пациенти, например при бактериален сепсис (отравяне на кръвта). Това би могло да означава, че тези незрели клетки предизвикват опасните проблеми със съсирването."

Освен това, изследователите са открили в кръвните проби много незрели червени кръвни телца, които обичайно също зреят в костния мозък. Принципно от червените кръвни телца зависи циркулацията на кислорода в тялото. По-голямото количество незрели кръвни телца е свидетелство за недостига на кислород - това е известна спешна реакция при тежко заболяване на белите дробове.

"Заедно с другите данни като клинични лабораторни стойности и измервания на невротрансмитерите, сигнализиращи за възпаление в организма, можем подобно на един вид пръстов отпечатък да регистрираме изменения начин на функциониране на тези клетки и да го проследим", посочва д-р Неха Мишра, която също е сред авторите на проучването.

Чрез молекулярния "пръстов отпечатък" в кръвта би могло да се разпознае навреме вероятното тежко протичане на заболяването и да се предприемат съответните мерки за спешно лечение. Изводите, до които е достигнал международният изследователски екип, са публикувани в специализираното издание Immunity.