В нокдаун ли е туризмът? Българинът ще празнува Нова година в семейни хотели и в къщи за гости

Туризмът ни не е в нокдаун. От 19 900 места за настаняване 5228 работеха до началото на локдауна. Толкова са били в търсачките, които активно предлагат продукт. Около 3200 от местата за гости са ангажирани за посрещането на Нова година. Това каза в „Денят започва“ по БНТ председателят на Конфедерацията на българският туристически бизнес доц. Румен Драганов.

„От Института за анализи и оценки в туризма следим ситуацията непрекъснато. И сега мога да кажа „заповядайте в българските курорти!“ Те не са само зимни. Те са къщи за гости, за балнео туризъм, семейни хотели. Имаме стабилна структура“, добави той.

„Всички осъзнаваме, че сме в извънредна ситуация и е важно как може да я преодолеем. 
Мога да ви говоря в каква криза е българският и световният туризъм, но от това няма никакъв смисъл“, заяви доцентът. 

„Туризмът работи. Ако утре се възстанови обстановката, ние имаме възможност тези заведения, които са работили миналата седмица, да продължат да функционират“, уверява той.

„Сега сме в слаб сезон. Никога в началото на декември не сме имали висока заетост на легловата база“, уточни експертът. 

„Ако се случи някаква катастрофа, тя ще изведе туризма от неговата стабилност. В момента всичко е възстановимо. Служителите ще получат минимално възнаграждение за този период на затваряне. То въобще не може да покрие разходите на инвеститорите, защото там има наеми, издръжки, такса смет, която никой никога не е намалявал“, коментира той.

„Цялата супер структура на туризма е запазена. Съгласни сме, че заради панадемията трябва да си стоим вкъщи, за да подпомогнем лекарите, но икономическият удар е голям. Задава се криза. Работодателите и работниците са силно притеснени, обезверени са и не знаят какво е тяхното бъдеще“, заяви доц. Драганов. 

„Много от работниците са в безпътица. Те имат деца, възрастни родители, а нямат средства. Как да оцелеят? Задачата е с много неизвестни и заради това се създаде тази Конфедерацията на българският туристически бизнес“, добави той.

„Работим в няколко направления. От една страна виждаме огромното изоставане на бизнеса. В последните години той бе оставен на 208 организации, които бяха разпокъсани и без никакъв шанс за обединение. Това бе системата на предишния министър на туризма. Многократно сме молили за шанс за някакво представителство на тези, които са категоризирани съгласно Закона за туризма“, изтъкна шефът на Института за анализи и оценки в туризма

„Който и да държи лоста на управлението трудно може да се справи без бизнеса, който да му помага и да предлага печеливши решения, които да се възприемат от обществото, да са добре обмислени икономически и юридически“, добави той.

„От миналата седмица започнахме да създаваме кооперации за екскурзоводи, планински водачи, ски учители и за аниматори, за да може да получат подпомагане, тъй като всички самоосигуряващи се лица не получават помощ по мярката 60/40 и 80/20. Затова разговаряхме са министърът на туризма Марияна Николова и стигнахме до извода, че трябва да се създаде някаква нова форма, каквато до момента не сме имали, за да може да подпомогнем хора над 55-годишна възраст“, заяви Драганов. 

„През лятото си извадихме извода, че работят устойчивите форми на туризъм – семейните хотели, къщи за гости. Пред тях нямаше места за паркиране в много от градчетата в страната, а не само по Южното Черноморие“, добави той.

„Учебниците по туризъм започват с това, че е семеен бизнес. Собствениците на къщите за гости имат ферми и предлагат много качествени хранителни продукти на добра цена“, изтъкна експертът. 

Според него държавата се справи много добре в овладяването на ситуацията в туризма. „Каквото и изоставане да има, не трябва да обвиняваме управляващите, а ние от бизнеса да сме адекватни в предлагането на мерки. Важно е да запазим специалистите да продължат да работят“, добави той.

„Богата Германия можеше да даде маски на всички хора в Европа, вместо да предлага PCR тестове по 120 лева, каквито аз съм платил, а струват десетки пъти по-малко“, каза още доц. Румен Драганов.