Евродепутатът Александър Йорданов преминал през Ада на К-19, разказа за ужаса от болничната стая

Евродепутатът Александър Йорданов се е заразил с коронавирус и e преминал през истински ад. За това съобщи самият той чрез профила си във Фейсбук. Йорданов раказа за ужаса, който е преживял в последните 16 дни.

Публикацията му озаглавена "Благодарствени думи" е изключително емоционална. В нея той нарича ковид-19 "вирус убиец" и споделя разочарованието си от българите, които отричат съществуването на коронавируса. 

Ето целия му коментар: 

Скъпи приятели, пиша с надеждата, че съм преминал през най-лошото. Поне временно. Шестнадесет дни бях на легло в Инфекциозна клиника на ВМА. Симптомите на вируса убиец са вече добре известни. Опознах ги отлично. Четири дни бях на кислородно дишане, преляха ми кръвна плазма. Прочутият ремдисивир не съм приемал. Снимката, която публикувам е от дванадесетия ден в болницата, когато вече започна, така си мисля, подобрението. Сега съм си вече у дома. Следвам предписанията за т.нар. възстановяване.

Докато съм жив ще бъда благодарен и признателен на лекарския екип на клиниката: проф. Камен Плочев, доц. д-р Райничка Михайлова - Гарнизова, на останалите лекари, на медицинските сестри, на доброволците. За мен те бяха ангели спасители. Благодаря им за професионализма! Благодаря им за добротата!

В болничната стая става прозрачно ясно какви безумци са всички, които отричаха и продължават да отричат опасността от Covid-19. Имам предвид ненормалниците, които крещяха, че маските им отнемали свободата. Не! Не маските, а тяхното безумие отне свободата и живота на много български граждани. И това е жестоко, непоносимо.

Гади ми се от политическото лицемерие, проявено от т.нар. протестиращи и техните отровени от омраза „лидери”. Отвратен съм от тях, защото те демонстрираха публично, че за тях по-важна е борбата за власт, отколкото човешкият живот. Показаха, че могат да използват и наистина използваха трагедията предизвиквана от пандемията, за да извличат политически дивиденти, да „трупат рейтинг”.

И тук не ги деля –БСП, „Демократична България”, „Отровно трио”, Манолова и шоумена Славчо, копейкиновци и всички останали, които са на техния акъл. Във всички тях сякаш не бе останала и капка човещина, най-обикновено човешко състрадание към ближния. Надеждата ми е, че все пак не са много, защото в противен случай България е в опасност. Те са политически коронавирус.

Отвратен съм от всички безхаберници – по кръчми и дискотеки, по стадиони, които демонстративно отказваха и продължават да отказват да спазват абсолютно нормалните мерки за предпазване на себе си и на околните. За съжаление между такива хора ще трябва да съществуваме, страдайки дори и за самите тях, измъчвайки ни тяхното невежество и простотия.

Много журналисти в тези дни на изпитание омаскариха достойната професия. Те станаха част от лъжата и дезинформацията в българското общество. И лъжеха не само за броя на т.нар. протестиращи. Лъжеха за мерките предприети от правителството за справяне с пандемията, изопачаваха казани думи, отправени предупреждения от Националния оперативен щаб. За тях бе важно да говорят винаги обратното, да „мангъреят”, както вече се казва за поведение като тяхното. Тази „обратна журналистика” също е част от антидемократичните практики и опити за създадване на хаос в страната, на които сме свидетели от пролетта до днес. И всичко това, за да угодят на опозицията. Те подложиха на унижение достойни личности като проф. Венцислав Мутафчийски. А истината е, че този лекар и Човек навреме ни предупреди за всичко, което ще се случи, ако празноглавието победи в нашето общество. Без да го познавам лично аз му благодаря за отличната организация на работа, която е създадена в ръководената от него болница. Видях това с очите си. Видях, че грижата за болните е денонощна.

В болницата времето тече по друг начин. Може би и затова не можах да разбера дали проруският ни президент назначи служебно правителство? Минаха ли предсрочните избори? Изобщо какво става с плана на „опозиционния сценарий”?

У дома е най-хубаво. Същевременно от вчера се опитвам да вляза в работен ритъм. Присъствам дистанционно на пленарната седмица в Брюксел. Не пропускам гласуване. Но продължавам да си мисля затова, че ако едно общество ампутира добрината и човещината в себе си, то за него свободата и демокрацията ще останат само кухи думи. Още по-жалко е, когато всичко се пресмята само в пари. А той, животът крехък, няма цена. Отидоха си без време много хора. Почернени бяха много домове. Страданието стана наше ежедневие. Хората с белите престилки днес са нашата надежда.

Не знам докога ще продължава зловещата пандемия. Но знам, че веднага, в този момент, сега, без повече отлагане, е необходимо да бъдем солидарни като народ. Да бъдем добри хора. Защото всеки човек освен права има и дълг към обществото. И основен негов дълг е да твори добро. Да бъде добър. Задълженията на човека са този етичен кодекс, който никой не ни принуждава да изпълняваме, но без който не е възможно да съществува доброто на този свят. Всеки човек носи отговорност за общото добро. А това ще рече и за здравето, за живота. Добра държава се прави от добри, а не от зли хора.

Впрочем, още преди двадесет години в Гданск, група световноизвестни интелектуалци като Анджей Вайда, Кшиштоф Зануси, Сергей Корольов, проф. Норман Дейвис и др. прокламираха първата в Европа „Харта за дълга на човека”. В основата й бяха 21 от постулатите на полския „август 80” и есетата от „Етиката на „Солидарност” на Йозеф Тишнер. В Хартата става дума за нашия дълг към доброто. Става дума и затова да не се засяга достойнството на човека. Да почитаме живота и семейството, децата и възрастните, да помагаме на всички, които се нуждаят от помощ. Не е трудно, не е сложно. Просто се иска да бъдем добри хора. А политиката няма да свърши, няма да избяга. Ще продължат да се люпят като пилци партиите у нас. Ще скиторят по улиците и следващите Манолова и Иванов, и следващ д-р Мангъров ще има, за съжаление. Но наш дълг е да останем добри хора. И да си помогнем взаимно в бедата. Просто, за да сме живи!

лагодаря на всички приятели които, научавайки за състоянието ми, намериха добра дума да ми кажат, кураж да ми дадат! Няма да забравя!