От години в България няма стабилна правна среда, това е пагубно

Проф. Огнян Герджиков е роден в София през 1946 г., юрист и политик. Председател на 39-ото Народно събрание и министър-председател на служебното правителство, назначено от президента Румен Радев в началото на 2017 г. Потърсихме го за коментар на кризата в здравеопазването и на политическата ситуация, както и за оценка на законодателната дейност на отиващия си парламент.

- Проф. Герджиков, виждате ли слабости в управлението на ковид-кризата, особено при ръста на заразените от последните седмици?

- Винаги могат да се намерат слабости. Това е сравнително лесно за всеки човек, но е по-трудно да се предприемат мерките. Винаги е по-лесно да се критикува. За времето, откакто ни налази тази зараза – вече станаха 8-9 месеца, излязоха десетки и десетки регулации. Някои бяха доста прибързани, вътрешно противоречиви и необмислени, на принципа проба-грешка. Но подобни проблеми имат и по-развитите от нас страни. Винаги можем да критикуваме, но в крайна сметка се търсят добрите решения.

- Има обаче критики, че системата е можела да се подготви в тези месеци. Според Вас имаше ли такава възможност, защото в момента като че ли виждаме голям хаос? Хора умират буквално по улиците.

- Да, наистина, много е страшно това нещо, но кой е можел да предполага преди една година, че ще дойде такова време с такъв изключителен наплив от болни хора? Нашата здравна система не е била подготвена, както впрочем и здравните системи на другите европейски държави. Като че ли единствено Китай успя да се справи, доколкото успях да проследя какво се случва през тези месеци. Но там дисциплината е различна, действа се по различен начин, друга е и политическата система. От една страна мога да търся и аз кусурите, грешките за неподготвянето на здравната ни система, от друга, си давам сметка колко е трудно да се реагира в една такава извънредна ситуация. Защото това не е един нормален грип, който всяка година по това време става чест гост у нас. Това е наистина едно много сериозно заболяване, непознато досега, с много големи мащаби. Така че не може да искаме здравната ни система да може в един такъв момент да бъде абсолютно подготвена. Това би било наивистично според мен, това е една утопия.

- Вие бяхте служебен премиер. Съчувствате ли на Бойко Борисов в тази ситуация и виждате ли нещо, което той би трябвало да направи?

- Аз мога да съчувствам на цялото правителство, защото знам колко е трудно - в една такава обстановка от теб зависи какво да стане. Знам и колко лесно може да събираш критики. От тази гледна точка проявявам съчувствие. Винаги можем да критикуваме, но нека да правим това, което трябва да правим – да спазваме максимално мерките, които ни налага правителството.

- Поведението на президента в тази ситуация как го виждате? Градивно ли е? Той също търпи критики - че разбива единството, което е нужно в момента.

- Известен е този конфликт, който съществува между двамата първи мъже в България. Не искам да взимам отношение. Избягвам да го правя и сега също няма да го направя. Въздържам се от подобни коментари.

- Би ли било проблем, ако в момента управляваше служебно правителство, както твърдят примерно от ГЕРБ?

- Не смятам, че би имало особено голям проблем. Разбира се, много зависи от състава на служебното правителство. Но така или иначе към днешна дата не е реалистично изобщо да се мисли за такова, след като изборите са само след 4-5 месеца. Струва ми се, че ако трябваше да има служебно правителство, то евентуално следваше да се състави преди няколко месеца. Не би трябвало да е никакъв проблем. Смея да твърдя, че правителството, което аз имах честта да ръководя през 2017 г., успя да се справи много добре с организацията на изборите. Така че няма никаква пречка едно служебно правителство да изпълни основната си задача, а тя е - да организира едни добри избори.

- Идва краят на мандата на 44-ото Народно събрание. Ако го сравним с предните парламенти от прехода, как оценявате законодателната му дейност?

- Аз съм един от критиците на законодателната дейност не само на това Народно събрание (НС), но и на предходното и по-предходното. Защото последните Събрания се отказаха от експертната помощ, от каквато всеки един парламент има нужда. По света има консултативни органи. У нас такива консултативни органи имаше в 39-ото и 40-ото Народни събрания, които бяха изключително ценни и полезни. 39-ото НС беше най-добре представено откъм юридическа мисъл – с много, високо качествени юристи, една не малка част бяха от Юридическия факултет на Софийския университет. И въпреки това имахме нужда от допълнителна помощ, тъй като обемът, особено тогава, на законодателна дейност беше много голям с оглед изискването да хармонизираме нашето право в 18 правни области заради членството ни в Европейския съюз. След като постигнахме това членство, вече нищо не ни кара да бързаме в законодателната дейност, а ние непрекъснато правим това. Непрекъснато правим проба-грешка. Това е свидетелство, че ние сме вероятно шампиони в световен мащаб по изменения на закони, които сме приели. Никъде няма такова непрекъснато променяне на закони, които се приемат днеска, утре се променят, вдругиден – пак промяна на промяната... Това е много пагубно, няма никаква стабилност, което е лошо за бизнеса, за инвеститорите. Те искат стабилна правна среда. Такава стабилна правна среда изобщо няма от години в България. И това е една от причините ние да не можем да наваксаме нашето сериозно изоставане в икономическо отношение в сравнение с другите страни от Европейския съюз.

- Директно да задам въпроса – по-слаб парламент имало ли е досега?

- Знам ли как да го кажа... Но като че ли този може би ще го класирам на първо място, разбира се, с цялата условност на подобна класация, тъй като винаги човек рискува да направи грешка. Но действително този парламент от гледна точка на законодателство ми се струва много, много слаб.

- Имат ли основание протестите, които бяха през последните месеци? Симпатизирате ли им?

- Всеки има право да протестира, в това няма никакво съмнение. Много голяма част от протестиращите са с много чисти помисли. Но като че ли имаше известно израждане и като че ли липсваше достатъчно градивност в тези демонстрации. Аз лично съм с твърде смесени чувства към това, което стана на протестите през последните месеци.

- Ще гласувате ли на следващите парламентарни избори?

- Винаги съм гласувал и смятам, че това е въпрос на дълг на всеки български гражданин. Разбира се, че всички трябва да гласуваме, не само аз. Как няма да гласувам? Ще гласувам!

- Вече направили ли сте своя избор или още е рано?

- Да, аз винаги съм наясно за кого да гласувам.

- Бихте ли споделили или...

- Аа, не, не. Това не бих го направил. Мога да кажа, че няма да гласувам за Китайската комунистическа партия (смее се).

- Тя няма право да се яви тук, но всъщност наистина е интересно - за кого не бихте гласувал?

- Не, не. Нека да не навлизаме в това русло.

- Една от причините за протестите бяха снимките от чекмеджетата на премиера в резиденцията му в Бояна. Вие спал ли сте в тази спалня, когато бяхте министър-председател?

- Не. Аз винаги съм си спал вкъщи. Никога не съм ползвал тези резиденции...

- Т.е. не знаете какво е имало в чекмеджетата тогава?

- Не, нямам никаква представа. Там не съм живял.