Вашият сигнал Връзка с Флагман
Управител:
Веселин Василев, email: v.vasilev@flagman.bg

Главен редактор:
Катя Касабова, email: k.kassabova@flagman.bg

Коментарите под статиите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях! Ако откриете обиден за вас коментар, моля сигнализирайте ни!

УМБАЛ-Бургас: Лекуваме коронавирус с кръвна плазма, но нямаме право да я извличаме

Пречки за прилагането на ефикасния метод за лечение няма, необходимо е единствено да има дарители
Ключови думи: отделение, трансфузионна хематология, умбал бургас, новини, коронавирус

От УМБАЛ-Бургас изпратиха позиция до медиите по повод публикувания апел от омбудсмана на Бургас Тодор Стамболиев - да помогнем на Отделението по трансфузионна хематология и в Бургас да могат да се извършват преливания с кръвна плазма от преболедували COVID-19. Ето какво пише в нея, без редакторска намеса:

Приветстваме усилията на г-н Стамболиев за създаване на Кръвен център, в който преболедували от КОВИД бургазлии да даряват плазма с антитела. Както правилно посочва омбудсманът, Министерството на здравеопазването е дало разрешение за набиране и преработка на плазма единствено на Центровете за трансфузионна хематология – т.нар. кръвни центрове, съобщават от УМБАЛ-Бургас. В морския град няма център, има Отделение по трансфузионна хематология, в което се дарява кръв и то няма разрешение за тази дейност. Но има всички предпоставки за създаването на такъв център, сграда, персонал, възможност за закупуване на апаратура. Вече няколко месеца УМБАЛ Бургас, заедно с Община Бургас, РЗИ и Областна управа от няколко месеца усилено работи в тази посока – за издаване на разрешително от страна на МЗ за създаването на Кръвен център в Бургас.

Въпреки пречките към момента плазма да се дарява в Бургас, това лечение вече се прилага в УМБАЛ Бургас. Методът за лечение с реконвалесцентна плазма бе популяризиран сред лекарите в Бургас със съвместните усилия на УМБАЛ Бургас и Медицински факултет на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“. На 22 октомври в болницата бе организирана научна среща, на която беше представен методът и условията за прилагането му. На нея присъстваха медици от всички болници, които лекуват пациенти с КОВИД. Реконвалесцентна плазма вече е използвана при няколко пациенти, лежащи в КОВИД-отделенията на УМБАЛ Бургас. Пречки за прилагането му няма, необходимо е единствено да има дарители.

Процедурата за приложението на реконвалесцентна плазма е следната: лекуващият лекар преценя дали този метод е подходящ за съответния пациент, тъй като методът има както показания, така и противопоказания. Прави се искане до Националния център по трансфузионна хематология и при наличие на плазма тя се изпраща до Бургас. Повече дарители биха облекчили процедурата, затова апелираме към преболедували и желаещи да помогнат – да станат дарители на плазма.

В помощ на дарителите е създадено Сдружение за лечение с реконвалесцентна плазма, което оказва помощ и поема и пътни разходи на дарители. Информация за него можете да намерите тук:  https://covid19plasma.eu. 

Бихме желали също да уточним, че Отделението по трансфузионна хематология не е преставало да работи и с него не е имало проблем през м. февруари, както посочва в изказването си омбудсманът. Вероятно той има предвид Отделението по клинична хематология, което е специализирано в лечението на хематологично болни, нуждаещи се от регулярно кръвопреливане – таласемици, хора с тежки анемии и др. То бе преустановило дейността си временно, докато се намери заместник на починалия му началник д-р Димо Рибов и вече възстанови дейността си. В Отделението по клинична хематология не се взима кръв и плазма, а се прилагат в лечението. 
 

Трикове и хитрини за отслабване след 30 и 40 години Умни стратегии, които наистина работят Фентанилови зомбита? Две дрогирани момчета уплашиха минувачи край Сахат тепе в Пловдив Пространството пред сградата на Певческото дружество от години е предпочитано място за събиране на младежи
TikTok плаща 400 млн. долара заради данни на деца - едно от най-големите споразумения по случая в САЩ Американските власти твърдят, че платформата е допускала милиони деца под 13 години до обикновени профили, събирала е личната им информация без родителско съгласие и е затруднявала изтриването ѝ Смърт за лайкове: Петима тийнейджъри загинаха в Ирландия, опасна мания превръща магистралите в сцена Маскирани младежи снимат скоростомера, провокират полицейски гонки и карат в насрещното, а трагедията на M9 отвори болезнен дебат за TikTok, полицията и провалената превенция
„Чакай тук“: Баща остави 7-годишния си син сам на Фуджи и продължи към върха Момчето останало само в дъжд и мъгла на близо 2500 метра, докато 48-годишният му баща се изкачил с другия си син чак до осмата станция Три години след еврото: 4 от 10 хървати над 65 години са в риск от бедност Проблемът не започва с единната валута, но се задълбочава - при самотно живеещите възрастни делът достига стряскащите 64,4%, а над 654 000 пенсионери получават под 600 евро според Пенсионерската партия
Над 40% от работещите българи прегарят: Ето сигналите, които не бива да подминаваме Близо 60% признават, че поне веднъж са били на ръба на изтощението, а България е сред петте страни в Европа с висок риск Хакнаха издателя на най-очакваната видеоигра за десетилетието, първи кадри от GTA VI Take-Two вече търси самоличността на разпространителите чрез Microsoft и Discord, а Cyberleek събира и криптовалута
Защо Иран още не се предава: режимът разчита на твърдост, петрол и натиск през Ормуз Ветерани от войната с Ирак държат ключови позиции в Техеран, а икономическият натиск засега не е разклатил силовия апарат Тревога на плажа край Албена: Откриха части от дрон, сапьори проверяват има ли взрив Дървена перка, мотор и крило от стиропор са оставени пред спасителен пункт между Кранево и Албена, а произходът на апарата засега е неизвестен
Имате глоба от 153 евро? Не бързайте да плащате, измамници се представят за МВР Фалшивите имейли водят към копие на портала на вътрешното министерство и искат данните от банковата карта Защо самолетите не режат Тихия океан по права линия? Картата ни подвежда Машините всъщност прекосяват океана всеки ден, но маршрутът се определя от кривината на Земята, ветровете и достъпа до резервни летища