Здравеопазване, корупция и слаба икономика – трите основни проблема в България

В социологическото изследване на политическите и електорални нагласи, проведено през месец октомври 2020 г. от институт „Рего", един от отворените въпроси зададен на респондентите е следния: „Според Вас, кои са трите най-наболели прпблеми в държавата?". Над 90% (92,5%) от изследваните лица изразяват мнение по него като посочват конкретен проблем/и. 

Очертават се четири водещи проблема в българското общество към настоящия момент: здравеопазване (36,5%), корупция (35,8%), ниските доходи (28,7%) и безработица (26,1%). След тях се нареждат проблемите в образованието (18,3%), ковид кризата (11,б%), икономическото развитие (11,5%), ниските пенсии (9,7%), бедността (8,5%), съдебната система (7,9%), адекватността на социалната политика (6,9%), лошото (в т.ч. некадърно и непрозрачно) управление и бездействието на държавните институции (б,6%), нарастващата престъпност (5,6%), високите цени на храни, лекарства и други стоки от първа необходимост (5,4%), демографската криза (4,2%) и свързана с нея емиграция преди всичко на млади хора (4,1%). 

Действителният дял на недоволните от здравеопазването реално е още по-голям, тъй като част от посочилите COVID-19 кризата като най-наболял проблем, всъщност имат предвид негативните последиците от пандемията върху здравната система. 

Корупцията, подобно на кризата в здравната сфера, се оказва с почти същите сериозни измерения. 

На трето място се нареждат най-общо икономическите проблеми, които са проникнали дълбоко в тъканта на българското общество в редица различни форми — ниски доходи, бедност, високи цени, безработица, икономическо развитие, ниски пенсии. Очевидно е, че комбинацията от трите най-наболели проблема - здравеопазване, корупция и икономическо развитиие, изправя страната (включително сегашното и следващото управление) пред тежки изпитания, които изискват взимане на кардинални политически и експертни мерки с цел стабилизиране на държавата. 

Представените данни са от национално проучване, проведено сред 2000 пълнолетни български граждани в периода от 21.10.2020 г. до 27.10.2020 г. Подборът на респондентите е по квота въз основа на демографските признаци тип населено място, пол и възраст. Методът на регистрация на първичната информация е пряко стандартизирано интервю с помощта на таблети и хартиени анкети.