Преливане на кръвна плазма и специална поза – чудодейни методи в борбата с COVID-19
Преливане на кръвна плазма от преболедувал COVID-19 и оздравял човек и специална поза, вдъхват нова надежда при лекуването на коварното заболяване, предизвикано от вируса SARS-CoV-2. Това стана ясно на брифинг за медиите, провел се днес в аулата на УМБАЛ-Бургас, който бе непосредствено преди научна лекция на тема „Новости в диагностично-терапевтичното поведение при пациенти с КОВИД-19“. В нея участие взеха д-р Чавдар Ботев – лекар в Националната болница за лечение на хематологични заболявания, специалист по клетъчна терапия и плазмафереза; и доц. Цветан Велинов – деканът на Медицинския университет към Университет „Проф. д-р Асен Златаров“.
При ранно диагностициране на COVID-19 трансфузията на кръвна плазма от болен, но оздравял пациент, към такъв, който тепърва предстои да премине през цялата гама от тежки симптоми има изключителен ефект. „Първите опити за този тип лечение, което вече е световно признато, се проведоха във ВМА още в началото на пандемията. Там от общо 27 пациенти, претърпяли лечение по този метод, само първите няколко, които бяха в много тежко състояние с много придружаващи заболявания, не оцеляха. Останалите имаха 100% успеваемост на лечението и вече са здрави“, каза д-р Чавдар Ботев.
Той каза още, че този метод може да се прилага навсякъде и това зависи единствено от инициативите на различните болници. А положителните резултатите от вливането на кръв са безспорни.
Д-р Ботев разкри и поза, при която пациентите с тежки симптоми на COVID-19 имат по-голям шанс да оцелеят. Тя се нарича „proning” и на практика се състои в това човекът да легне по корем с изправен гръбнак и да опитва леко да кашля. Така трябва да се лежи в продължение на около час-два на ден, като след това се наблюдава рязко подобрение на състоянието дори и на най-тежко болните. Той обясни причината за ползите в това, че вирусът предизвиква образуването на много плътни секрети в белите дробове на някои от хората, които не могат да бъдат „изкашяляни“ по обикновения начин.
„С тази поза... дори опитни пулмолози са изненадани, подобрение се наблюдава в рамките на часове. Много са примерите – човек, поддържащ 40 градуса температура от ден, който едва диша, използвайки тази поза, смъква температурата до 37 градуса. Започва и да диша по-добре, като постепенно започва и да отделя специфичен жълт секрет.Използвайки този метод можем да освободим около 64% от всички заети легла, което драстично да подобри качеството на услугата и на практика да спаси животите на стотици болни“, подчерта д-р Ботев.
Доц. Велинов на свой ред разкри и някои от важните наблюдения от последните месеци, свързани с диагностиката и третирането на хората, имащи положителни проби на PCR тестовете. Той обясни, че на запад вече се прави рязка разлика между „карантина“ и „изолация“, като в дните след положителен тест масово се използва изолацията. „Хората, които според теста са положителни за коронавирус, преминават 3-дневна изолация – тя не е толкова рестриктивна като карантината и те дори могат да имат контакти, макар и ограничени. След като премине този период, ако те развият симптоми, се тестват отново и при положителен резултат, се карантинират. Ако не – изолацията пада и те са на практика свободни“, каза доц. Велинов.
Той похвали решението на правителството карантината в България да стане 10-дневна, защото са се натрупали достатъчно категорични данни, че болните не са заразни след 10-12 дни. „Дори с клинична симптоматика, след 12-ия ден най-късно, човекът вече не е разпространител на вируса. В този смисъл подходът с намаляването на карантината е много добър, защото облекчава системата дори икономически. Така ще имаме възможност по-рано да изписваме пациенти, които вече са оздравели или имат затихване на клиничната симптоматика. Ще се освободят и достатъчно на брой легла, който така или иначе вече са в недостиг“, натърти той.
Участниците в лекцията бяха категорични, че популяризирането на тези два подхода в лечението с COVID-19 могат да имат само благоприятен ефект не само върху самото лечение на пациентите, но и в цялостното облекчаване на здравната система у нас, претоварването на която може да доведе до катастрофа.