Парадокс: ДПС спечели от протестите, които избухнаха срещу Доган

Движението за права и свободи (ДПС) бележи възходящ тренд по време на бурното политическо лято, което е истинска политически парадокс, тъй като протестите избухнаха през юни точно заради модела "Доган". Това показва последното изследване на социологическа агенция "Галъп", което бе оповестено днес. Извадката е направена от 3 до 11 септември по метода "Лице в лице", сочи паспортът на изследването.

Забелязват се още няколко интересни тенденции - ГЕРБ се срива и вече е втора политическа сила с 13,2 %, доверието към БСП също е паднало драстично, макар и в момента утехата за тях да е първото място с 13,5 %. 

Сериозен ръст бележи "Има такъв народ" на Слави Трифонов, за когото биха гласували 8,3 %. ДПС традиционно се мобилизира в месеци преди избори (7,6%), а Обединени патриоти (2,7%) частично са преодолели шока от пика на протестите преди месец и половина и остават на ръба за влизане в следващо НС. В последния месец те стабилизират резултатите си и е въпрос на време да започне устойчив растеж, смятат политолози.

Демократична България (5,2%) и формацията на Мая Манолова (2,2%) остават на високите нива, постигнати в пика преди месец, но засега не продължават „нагоре“. Влизането на мрежата на Манолова ще зависи от работата до изборите, докато Демократична България изглежда сигурен участник в НС.

Така изгледи да бъдат в следващо Народно събрание отново имат 7 формации, като пет от тях на този етап изглеждат сигурни.

„Воля“ (1,8%) е близо до основния пакет. С чувствителни резултати, макар и под 1%, са и формации като „Движение 21“, „Атака“, „Възраждане“ и др. Анонсът за влизането на някои малки формации при Манолова може да се окаже важен фактор за „Изправи се.БГ“. Ще трябва да мине още време обаче преди общественото мнение да почне да свързва Мая Манолова, например, с Татяна Дончева и др. С десети от процента се ползват проекти като тази на Цветан Цветанов, но там е възможно да има т.нар. „скрит вот“.

Като цяло, данните свидетелстват по-скоро за статика, но и за продължаваща ерозия на образа на властта. Последното личи в това, че над две трети подкрепят протестите. Конкретното искане за оставка на правителството и бързи избори се споделя от 59% от пълнолетните българи. Създаването на втори кабинет в този мандат по-скоро обърква хората – 36% подкрепят, а 43% не подкрепят.

Мнозинство от 57% не подкрепя блокадите, докато 34% ги подкрепят.

Контрапротестите намират подкрепа сред 28% от пълнолетните българи, а 53% не ги подкрепят.

Няма съществена промяна в доверието към институциите спрямо изследването от предходния месец. Спадът при правителство и парламент не е продължил, макар те да остават на достигнатите в миналия месец ниски нива на доверие – този месец съответно 21% и 15%.

Президентската институция донякъде възстановява нивата си на доверие от предходни периоди, след като изглеждаше застрашена преди месец, и сега е с доверие от 52%. Толкова е и личното доверие в Румен Радев, с което той остава най-одобряваната политическа фигура у нас.

Бойко Борисов остава с доверие под 20% и така е на традиционните нива на Корнелия Нинова и двамата вече имат еднакво одобрение сред обществото. Слави Трифонов има 30% доверие. Хората от „Отровното трио“ все още имат сравнително ниска разпознаваемост, макар че тя расте. На ниската разпознаваемост се дължат и наглед не толкова високите нива на лично доверие за тримата – в диапазона между 11 и 16%.

Най-различните лансирани досега идеи за конституционни промени срещат подкрепа, понякога автоматична. Трудно е да се очаква широка осведоменост у населението – тук по-скоро става дума за инстинкти.

Ниското доверие в управляващата прослойка личи и в това, че всички идеи, свързани с намаляване на мандати, срещат особено одобрение.

Личи слаба информираност по правни теми, например. Самото искане за нова конституция също предизвиква объркване – тук отговорите вече са повлияни и от конкретната ситуация, а не са принципни. Все пак, идеята за Велико народно събрание като че ли по-скоро среща малко повече инстинктивно одобрение, в сравнение с неодобрението (макар най-чувствителен да е делът на онези, които не могат да преценят).

Премахването на института на ВНС, например, среща по-ясно неодобрение. Последното означава, че ВНС по навик се възприема като нещо важно. Съвсем друг въпрос е доколко респондентите са наясно с конкретни измерения на темата.

Ограничението за еднополови бракове се оказва една от най-широко споделяните идеи, наред с т.нар. образователен ценз, увеличаване на президентските правомощия, военна служба и др.