Как киното отнесе брутален шамар от крайнолевите

Гледали ли сте "Спотлайт" (Spotlight)? Филмът с участието на Марк Ръфало и Майкъл Кийтън увлекателно разказва истинската история на журналистически екип, който разкрива множество прикрити случаи на гаври с деца, извършени от католически свещеници.

Филмът има множество качества - от актьорската игра, през сценария до режисурата, което му донесе редица номинации за "Оскар" на церемонията през 2016 г. Нещо повече - филмът дори спечели златната статуетка в най-престижната категория - "Най-добър филм".

Разказвам ви това, защото "Спотлайт" е наистина добър филм и очевидно Академията е била на това мнение преди едва четири години.

Разказвам ви го и защото според новите правила, обявени от същата тази Академия, ако "Спотлайт" излезе през 2023 г. например, той вече няма да може дори да се състезава в категорията "Най-добър филм".

Просто няма да е достатъчно политкоректен.

Първата причина е, че повечето актьори във водещи роли са бели (предполагаемо хетеросексуални) мъже. Което е обяснимо, тъй като вероятно такъв е бил реалният журналистически екип, за който "Спотлайт" разказва. Втората причина е, че режисьорът е бял мъж. Сценаристът е бял мъж. Монтажистът е бял мъж. Дори композиторът е бял мъж, пази Боже!

Поне операторът е азиатец, но една птичка най-добър (политкоректен) филм не прави.

Очевидно критериите в Холивуд доста са се променили за едва четири години, а от Академията потвърдиха това, като дори го разписаха в новите си правила за това кой филм изобщо може да бъде номиниран за "най-добър".

Водещ критерий вече не е качеството на филма, а много други неща - цветът на кожата, половите органи, сексуалните предпочитания и т.н. - на хората, които са работили по него пред и зад камера.

Киното, като изкуство, отнесе брутален шамар от крайнолибералните врещящи групи в САЩ, както и от бясното търсене на реваншизъм и отричане на всичко, направено от модерния враг на "многообразието" - Големият Лош Бял Мъж.

Факт е, че критериите за оценяване на всяко изкуство винаги са били субективни. Че дори оскарите за най-добър филм през годините често бяха давани на продукции с по-политкоректни залитания в темите или с по-"многообразен" актьорски и технически състав.

Новите правила на Академията обаче са тотално отричане на значимостта на качеството на филмите в името на нечии политически и социални разбирания.

Талантът няма цвят на кожата. Няма сексуални предпочитания. Няма пол или етнос. Защо тогава неговото отражение - в случая филм - трябва да бъде оценяван по тези критерии? Защото Академията не иска да бъде обвинявана в расизъм и дискриминация. И решението за нейното ръководство е да дискриминира.

От дете намирам някакво очарование в оскарите - пищната церемония, събрала всички от текущите върхове на американската (и не само) киноиндустрия, щастието и триумфът в очите на всеки спечелил статуетката, борбата за престижната титла "Най-добър филм"...

Престиж, който Академията сама реши да убие със своите нови стандарти.

Те ме подсетиха за комика Рики Джървейс и една негова шега за други американски кинонагради - "Златните глобуси". По време на една от церемониите, които Джървейс водеше, той се пошегува с присъстващите в залата актьори, че не трябва да плачат, ако спечелят наградата.

"На никого не му пука, освен на вас. Жалко е", коментира Рики, като подчерта, че сам е спечелил няколко такива награди - с единия "Златен глобус" си подпирал вратата, друг ползвал като оръжие срещу крадци, а с третия... експериментирал сексуално.

Няма как днес да не се направи паралел между тази мръснишка шега и престижа на "Оскар"-а за най-добър филм, над който занапред ще тегне една голяма въпросителна: добър ли е този филм наистина, или просто в екипа е било налице правилното съотношение от раси и сексуални предпочитания?

Академията се поддаде на политически течения и обърна гръб на истински важното в киното - таланта, за да се съобрази с някои свои критици. Особено в Щатите ще има такива, които ще празнуват - преди да си намерят друга причина да не са доволни.

Категорията "Най-добър филм" на оскарите може и да запази името си, но ще загуби смисъла си. Вместо да ни залъгват, по-добре да я бяха прекръстили на "Най-политкоректен филм".

Така това поругаване на седмото изкуство в името на ултралиберални идеи щеше да е пълно, но поне нямаше да ни лъжат в очите, че водещият критерий при връчването на "Оскар"-а е качеството.