Яжте туршия и кисело мляко срещу Covid-19

Националните хранителни навици влияят на процента смъртност от коронавирус, пише руският в. “Известия”, позовавайки се на световни изследвания. По-висок брой умрели регистрират държави, чиито жители са на средиземноморска диета, макар тя да се смята за много полезна за сърдечносъдовата система и други органи.

Въздействието на храната върху COVID-19 не е пряко, а влияе върху имунитета, който от своя страна определя тежестта, с която протича заболяването. Но имунитет се формира с години, така че бързо да го укрепиш, възприемайки нов начин на хранене, е невъзможно.

Международен екип учени начело с проф. Жан Буске опита да определи от какво зависят нивата смъртност от вируса, за да открие начини да я снижи. Опирайки се на данни от университета “Джон Хопкинс”, изследователите констатират, че в Европа най-нисък брой починали има в Германия, Австрия, Чехия, Полша, Словакия и Финландия. Там тя не превишава 4%.

При това заразените с вируса на глава от населението германци са много повече от тези в Белгия, Франция, Италия и Великобритания, където обаче процентът смъртност е по-висок.

Специалистите обясняват този факт и с хранителните продукти, които хората в различните страни употребяват. “Храни със силно антиоксидантно действие и активност срещу АСЕ2 – белтъка, през който вирусът влиза в клетките, доминират в страни с по-ниска смъртност”, твърдят авторите на изследването. Такива са сиренето, млякото, прясното и ферментиралото кисело зеле. В Турция с до 2,5 % смъртност от вируса също употребяват много зеле и кисело мляко.

Млечните и киселомлечните продукти с намалена масленост влизат в състава на много диети и са доказали своята полза. Те помагат срещу натрупване на пикочна киселина, нормализират липидния и въглехидратния обмен, източници са на калций и витамин D, пояснява диетоложката Наталия Пугачова от Сеченовския университет в Москва.

Колежката ѝ д-р Ирина Поторко също смята, че включване в менюто на растения от семейство зелеви, включително ряпа, брюква, хрян, както и киселото мляко, усилва имунния отклик на организма и той се бори по-успешно със заразата.

Според Жан Буске, който е професор по пулмология в университета в Монпелие, Франция, и бивш експерт от СЗО, връзката между регионалното разпространение на вируса и особеностите на местната кухня не бива да се подценява, макар че диетата не е единственият фактор, който влияе на смъртността от вируса.

“Аз промених начина си на хранене, ям прясно зеле три пъти в седмицата, а ферментирало – вeднъж. На закуска хапвам мариновани зеленчуци, пия кефир, йогурт”, казва пред британския в. “Сън” лекарят, който сътрудничи и на берлинския Хумболтов университет.

Той хвали и традиционното корейско ястие кимчи – втасали зеленчуци, основно китайско зеле, но с много подправки – лют червен пипер, рибен сос, морски дарове, джинджифил, сок от чесън и лук, домати.

По време на ферментация антиоксидантната активност се повишава. Естествено ферментиралите храни свалят нивата на рецептора АСЕ2, който коронавирусът използва, за да навлезе в човешкия организъм.

“Да се градят достоверни теории за SARS-CoV-2 е трудно, тъй като това е нова инфекция - казва руската диeтоложка Юлия Чехонина. – Пряко влияние на храненето върху болестта не може да има. Нито един, дори най-полезният продукт, не е противовирусна панацея.

Но храната въздейства на имунитета, от който зависи възприемчивостта ни към тази инфекция.”

И припомня, че заболеваемостта преди всичко е свързана с количеството вируси, които прихващаме от контактите, а отделните хора устояват различно на едно и също количество.

Чехонина и колегите ѝ предупреждават, че за укрепване на имунитета трябва да се придържаш към определени храни с години, а не седмица или месец. Именно затова значение имат продължителните хранителни навици.

Неправилното хранене води до затлъстяване, а то – до други болести като сърдечносъдови проблеми, диабет, рак. Подобни състояния определено оказват влияние върху тежестта, с която протича коронавирусната инфекция. Специалистите препоръчват да не се злоупотребява с храни с повишено съдържание на захар, мазнини, химически стабилизатори, консерванти.

Още през април-май стана ясно, че хора с морбидно затлъстяване (при което индексът на телесна маса е по-висок от 35-40) по-често умират от COVID-19. “Може да се предполага, че рационалното хранене, богато на витамини и антиоксиданти, способства за поддържане на здравословно тегло и формиране на адекватен имунитет, затова вероятно е фактор срещу усложнения от вируса и смърт”, казва Наталия Пугачова.

За да проверят тази хипотеза, учените анализирали информация от европейска база данни за потребление на храни. Установено било, че от всички варианти на ферментирала храна зеленчуците са оказали най-съществено влияние върху смъртността от вируса и намаляват риска от нея с 35,4 на сто.

“Съвременният живот доведе до употреба на по-малки количества ферментирали храни, а в резултат микробиомът рязко се измени. Възможно е това да е способствало за разпространението на COVID и особено за фаталните му случаи”, казва д-р Буске. Така че – стягайте бурканите със зимнина.

Източник: Лупа.бг