Загубата на домашен любимец влияе на психическото здраве на децата

Смъртта или загубата на домашен любимец в семейството може да има сериозни последици за психическото здраве за децата. До този извод стигнаха учени от Масачузетската клинична болница в Бостън (САЩ), които публикуваха резултатите от своите изследвания в базираното в Берлин медицинско списание European Child & Adolescent Psychiatry, предаде БГНЕС.

След като проследили последиците от загубен или починал домашен любимец в повече от шест хиляди семейства в Бристол (Великобритания), учените установили, че децата - повечето на възраст между 6 месеца и 8 години, са били страдали от безпокойство, нарушение на съня и са били меланхолични. Впоследствие в някои случаи децата са развили психопатологични разстройства в по-късна възраст.

Смъртта на домашен любимец или загубата му винаги се преживява емоционално от възрастни и особено от деца.

"Една от първите загуби, които детето обикновено среща в живота, е смъртта на домашен любимец", казва водещата авторка на изследването Катрин Крофорд от Центъра за геномна медицина в Клиниката в Масачузетс. "Открихме, че тази загуба е причината впоследствие някои деца да развиват психични заболявания", допълва Крофорд.

Лекарите и родителите трябва да обърнат внимание на поведението на детето, загубило любимец, защото при неглижиране последиците може да са непоправими.

Когато общуват с животни, децата ги възприемат като членове на семейството и общуват с тях както с хора, отбелязват изследователите. По-малките деца в ранните стадии на развитие не могат да направят /или правят малка/ разлика между хората и домашните любимци, поради което загубата им е толкова травматична, обясни д-р Ерин Дън от отдела по психиатрия на Клиниката в Масачузетс, исъавтор на изследването.
„Характерно е, че страданието на децата при загубата на любимец не зависи от социалния статус на семейството и от доходите им; също откритие за нас бе, че момчетата страдат повече след загубата, отколкото момичетата“.
Според лекаря връзката между деца и домашни любимци е толкова силна, че тяхната загуба засяга почти целия по-нататъшен период от развитието на детето.