За новото време и тъжната красота на съвременните момичета
Живеем във времето на инфлуенсърите. На ютубърите. На влогърите. На безкрайната информация, която ни залива отвсякъде. Сещам се веднага за значението на думата influence. В превод от английски – влияние. Вече стана така, че имаме нужда от това някой да ни каже, че нещо е хубаво, за да повярваме, че е хубаво. Някой инфлуенсър да се появи със силиконови гърди и огромни екстеншъни и да ни внуши, че тая визия е правилна.
С други думи – влезли сме във времената на подражанието, на липсата на собствено мнение. На копирането. Онзи ден видях в метрото три момичета, които изглеждаха еднакви. Идентични. Като изляти по калъп. Като клонинги. Като тризначки. Дори бяха облечени що-годе еднакво. Това говори за една колективна визия, която все повече се разпространява.
Виждал съм с очите си как красива жена се превръща в „кифла“, а не след дълго – от „кифла“ в „Барби“. Защото така ѝ допада. Защото собствените ѝ комплекси я задължават да се харесва такава. Същите комплекси, които са я накарали да влезе в интернет и да потърси тая визия, да замечтае за нея, да инвестира в тая илюзия...
Всъщност подобна изкуствена женска красота е плод на нещо много по-дълбоко от обикновена суета. Това обикновено са момичета, които още в детството си са преживели някаква травма, била тя нанесена от някого другиго, или пък от самите тях. Тук отново идва проблематиката, свързана с чуждото мнение:
„Какво ще кажат другите?“
Въпросът, който е разрушил най-много животи. И връзки. И любови дори. Или още по-лошо:
„Той ще ме хареса ли такава?“
Миличка, ако на него наистина му пука за теб, а не просто иска да те вкара в леглото си, ще те харесва всякаква. Даже ще му харесваш повече в естествения си вид, разрошена, без грим и готова за ласките му. Ако той наистина е твоят човек, той няма да те кара да се променяш. Няма да има нужда от тая промяна. Няма да иска да изглеждаш като модел от кориците на любимите му еротични списания, а като себе си.
Да – като себе си. С всичките ти великолепия и естествена хубост. С цялата палитра от нюанси в настроението. С цялата естественост на това, което си, а не на това, което би могла да бъдеш. Ти си това, което си, и то те прави прекрасна. Не някакво подобрение, дошло отвън. Не филъри. Не макиаж. Истинският мъж затова е истински мъж – защото ще те приеме с всичките ти кусури. И ще ги превърне в съвършенства. Още с първата целувка...