Протестите правят от Радев основен водач, а Мая Манолова премиер?

След 50 дни протести днес можем да направим следния извод: Президентът Румен Радев е големият печеливш от площадното недоволство, колкото и от т.нар.“градска десница“(Да, България и ДСБ, б.а.) да не искат да си го признаят.

Символното слизане на Радев сред тълпата в първия ден на антиправителствената демонстрация, независимо от това кой задкулисно докара множството на "Дондуков", вдигането на юмрук и произнасянето на репликата „Мутри, вън!“ поставиха началото на неспокойното политическо лято. Държавният глава катализира общественото недоволство, създавайки измамното усещане, че къса връзките си с БСП и Кремъл.  Доказват го и последните социологически проучвания, които му дават висок процент на одобрение. Още в началото той заложи на максимата – важно е да падне Борисов от власт, а не кой ще дойде след това, която се оказа и ключова за развоя на протестърското движение.

Така много видяха своята златна лична възможност да влязат през парадния вход на властта, някои за пореден път. На протестите в последните два месеца присъстваха рециклирани политици като Румен Петков, Александър Томов, Настимир Ананиев, Минчо Спасов, Татяна Дончева, Ренета Инджова, които явно се надяват, че отново ще станат част от политическия живот на страната, но не проумяват, че трудно биха стигнали до финалната права за същинските избори.

Мнозина виждат днес сериозните прилики с протестите от 2013 година, когато „градската десница“, в която тогава изпъкваха лица от времето на Костов помогна на ГЕРБ да си върне властта, а след това станаха коалиционни партньори. След седем години колелото се завърта. Тогава пак се разпределяха тлъстите парчета на започващия пореден програмен период.

Много е вероятно сега сценарият да се повтори, но главните герои ще имат сензационни роли.

Както от българската секция на DW намекнаха в свой анализ, е много вероятно след изборите утре да се формира подкрепено от софийската десница правителство около Румен Радев - издигнат за президент от БСП и избран благодарение на ДПС. И като едното нищо лицето на това обединение да се окаже  Мая Манолова - пробита отвсякъде като личност и политик.  Днес тя обяви, че ще участва на парламентарните избори по модела от местния вот в София м.г., търсейки широка подкрепа от различни партии. 

„Демократична България", колкото и да се пъне, няма да надскочи летва за по-сериозно присъствие в българската политика.  Първо, защото има неразрешими на този етап конфликти между двете партии участнички в обединението – ДСБ и „Да, България“ и второ – егото на 90 % от членовете им е толкова силно, че всеки счита себе си за най-достоен и неотразим, презирайки съратника до степен, че да саботира и най-успешната стратегия за изборна победа. В най-добрия случай „Демократична България“ ще достигне 8-9 % - далеч от историческата възможност да влязат през парадния вход, там, където вероятно ще чака президентът Румен Радев, раздал печелившите карти на партии от левия спектър и покровители от Кремъл.

И тогава, ако в палатките на Орловград, Ректората и МС, както и в протестите вечерно време, финансирани щедро от олигарси зад граница и в арестите, все още има честни хора, да си знаят от днес, че нищо хубаво не й предстои на България.