Православната църква почита Света Анна

Православната църква отбелязва на 25 юли Успение на Света Анна - блажената й смърт. Света Анна била потомка на Аароновия род и родила Мария, бъдещата майка на Спасителя на човечеството. Светицата се приема и почита като един от основните християнски символи на майчинството. Българите наричат празника Лятна света Анна. Той е разпространен в района на Западна България и Родопите, особено в Асеновградско. Там приемат, че Лятната Света Анна бележи края на лятото.

Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна Света Анна се спазват строго някои забрани - не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете. Много е разпространено старото поверие, че ако „трудна жена работи на Света Анна, ще пометне”. Вярва се, че светицата пазела децата от „огън” - висока температура и треска. В Източна България на Лятна Света Анна жени и деца тръгват да берат лековити билки по полето.

После ги изсушават и запазват за лек през годината. В Западна България преди празника се извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които обират чуждото плодородие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да попречат на злосторниците да откраднат житото им. В югозападните български краища на Лятна Света Анна организират оброк - служба с курбан, в която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да омилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат Света Анна за предпазване от огън и пожар и я наричат „Опърлия”.

Имен ден празнуват: Анна, Ана, Ани, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел, Яна , Вилиана.