Петър Андронов: До края на юни се очаква отсрочване на кредити за около 8,5 млрд. лв.
Около 110 хил. заявени кредити за отсрочване се очакват до края на юни за около 8,5 млрд лева. 10 или 15% от тях се очаква, че няма да бъдат върнати в редовен режим на обслужване. Банките обаче са готови да освободят резерви, за да посрещнат риска. Това каза в ефира на БНТ председателят на Асоциацията на банките в България (АББ) Петър Андронов.
Той уточни, че статистиката на БНБ показа, е че има около 110 хил. заявени към края на месец май кредити за отсрочване и се очаква основната група от кредити, които ще се влошат след няколко месеца - към края на тази година, да бъде точно от групата на тези разсрочени кредити, защото не всички хора и не всички фирми могат да обслужват кредитите си след 6 месеца.
Общата сума на исканите за разсрочване кредити са над 8 млрд. към края на месец май и те ще станат и 8.5 млрд. Андронов уточни, че 8 млрд. е една доста голяма сума, която е над 14-15% от всички кредити на банките.
По думите му 10 или 15% от тези кредити и след шестте месеца ще се нуждаят от още подкрепа, защото няма да могат да бъдат върнати в редовен режим.
Ние сме готови за това и даже банките в Европа и по света през първите месеци на тази година, сега очакваме и през второто тримесечие, ще отделят много големи резерви, за да посрещнат евентуалните загуби от частта от кредитите, които няма да могат да бъдат обслужвани, каза Андронов.
Той допълни, че приходите на банките от такси не са се увеличили, а дори през първите 4 месеца на 2020 г. са намалели с 1% спрямо същия период на миналата година. Спрямо последните месеци на 2019 г. пък понижението е със 7%.
Приочината е, че в средата на декември бяха намалени таксите за трансгранични преводи в рамките на Европейския съюз и те бяха приравнени с вътрешните, уточни председателят на АББ.
Той коментира още, че към днешна дата около 40% от спестяванията на българите са в евро, но е категоричен, че няма нужда хората допълнително да превалутират сметките си в единната валута заради бъдещото ни влизане във валутно-курсовия механизъм ERM II, а след това и в еврозоната.