Задава ли се нова вълна от съкращения? Икономист очаква пак недостиг на работна ръка след година

Нова вълна от съкращения е възможна през есента. Председателят на АИКБ Васил Велев прогнозира ръст на безработицата след края на лятото. Той каза в „Здравей, България“ по Нова телевизия, че кризата вероятно ще бъде по-тежка от тази през 2008 година.

„През последните три седмици броят на новоназначените работници е по-голям от освободените. Това е в резултат на доминиране на тенденцията за назначаване на сезонните работници в туризма и строителството. През есента ще има обратна тенденция. Ако дотогава не се почувства по-осезаемо отблъскване от дъното, на което се намираме, има опасност да се увеличи безработицата”, заяви Велев.

От АИКБ смятат, че "дъното" е достигнато през май, но през юни няма видимо изтласкване. Според Велев може да има повишаване през юли. Той е на мнение, че кризата ще бъде по-тежка от тази през 2008 година.

„Ние настояваме е да се направи нов дизайн на мярката за подкрепа на заетостта, за да се противодейства на този взрив на безработицата. Февруари се оплаквахме от недостиг на работна ръка, а само за април имаме 1,77% увеличение. След година и половина пак ще стигнем до стремежа да искаме да внасяме работници. Единият сценарий е да се върнем към миналогодишните нива на продажби през 2021г. Ако това се случи, отново ще имаме недостиг на работна ръка”, обясни председателят на АИКБ.

Според него, ако сега бизнесът не успее да задържи хората на работа, ще им бъде още по-трудно. Мярката за подкрепа на заетостта ще има нов дизайн от 1 юли.

При среща между бизнеса и премиера се стигна до решението за споразумение минималната заплата да е според професията. Велев определя това решение като огромен успех.

„От няколко месеца преговаряхме със синдикатите. Постигнахме съгласие по над 40 реформи, които предложихме на правителството. Споразумението е тристранно и в него в средносрочен план са обосновани реформи, за които трите страни са съгласни, че трябва да ги подкрепят. Една от тези 40 е за договаряне на национална минимална работна заплата и на тази основа договаряне на минимални работни заплати по икономически дейности”, обясни той. 

Според него в страните, където има такава практика, минималните работни заплати са с 60% по-високи.