Пет индикатора за априлския срив

Април 2020 г. ще бъде запомнен като месеца на най-тежките ограничения, наложени в опит да се спре разпространението на коронавируса. Докато доскоро оценявахме дълбочината на връхлетялата криза по-скоро по косвени показатели, тази седмица НСИ публикува редица индикатори, които ни позволяват по-точно да измерим точните ѝ измерения, засегнатите сектори и евентуалните последствия, пише economic.bg.

Доколкото на този етап икономиката на България се намира в период на индустриална трансформация, а преработващата промишленост е основен двигател на ръста в повечето области извън София, индексът на промишленото производство е особено важен показателен за краткосрочната икономическа динамика. Предвид ограниченията, прекъсването на производството в много от партньорите на българските индустриални предприятия и затрудняването на търговията, спадът на обема на производството е до голяма степен очакван. Общият индекс на индустриалното производство се е свил с 16% през април спрямо същия месец на 2019 г., но при преработването ударът е по-тежък (19%), отколкото при добива и производството на енергия, въпреки свитото търсене и при тях. Спадът обаче далеч не е равномерно разпределен между различните подсектори – той е най-отчетлив при автомобилите, ремаркетата и полуремаркетата (-74%), както и при производството на машини и оборудване (-38%). В общия случай, производствата, при които се наблюдава по-сериозно свиване, са най-тясно интегрираните в международните вериги на добавена стойност и съответно разчитат на международните си връзки. Изключение прави производството на напитки (-27%), но при него спадът е резултат от затварянето на ресторантите и баровете в страната, чието търсене не може да бъде заместено изцяло от повишения интерес към покупки на дребно. Очаквано, предвид здравния характер на кризата, при производството на лекарства се наблюдава ръст от почти 1/5 спрямо миналия април, но това е единственият производствен отрасъл в който има такъв.

Пряко свързано с динамиката на производството и в България, и в ЕС е и изменението на външната търговия. На този етап разполагаме с данни до края на април, които сочат спад на обема на износа с почти 5% спрямо първите четири месеца през 2019 г., но с почти 20% само през април, месецът на най-тежките ограничения. Още по-голям спад има при вноса, като през април обемът му от трети страни е с почти 33% по-малък спрямо година по-рано, а на вноса като цяло – с 8,5%. Най-значителен спад има при вноса на горива.

Що се отнася до търговията на дребно в страната, индексите на оборота сочат значителни спадове въпреки презапасяването в началото на извънредното положение. През март спадът на оборотите е с -15%, а през април – с -20% спрямо съответните месеци миналата година. Видно, потребителите са фокусирали покупките си най-вече върху хранителните стоки, тъй като при тях през март дори има известен ръст (3,4% за цялата търговия на дребно с храни), последван от по-умерен спад през април (-7,9%). Лекарствата следват сходна тенденция – ръст през март, с 14% последван от спад с -8% през април, като и в двата случая вероятно водещо е желанието на домакинствата да се запасят с храни и лекарства под заплахата от последващи ограничения на движението и свободното пазаруване. Интересно е, че въпреки ориентирането на значителна част от услугите към работа от разстояние и прехвърлянето на практически цялото училищно и университетско образование онлайн, няма ръст на търсенето на компютърна и комуникационна техника, тъкмо обратното – в този сегмент са едни от най-значителните спадове (-40% през март и -27% през април). Най-голям срив има при покупките на дребно на дрехи и обувки (до -72% през април), но предвид ограниченото общуване и смяната на приоритетите на домакинствата в разходите, това е до голяма степен очаквано. Благодарение на ограниченията за покупки на живо и страха от заразяване, се наблюдава и ръст на покупките през интернет с 12% през април спрямо същия месец на миналата година. Преориентирането на потреблението, най-вече към стоки от първа необходимост, личи и от наблюдението на потребителите, при което има рязко влошаване на очакванията за финансовото състояние на домакинствата, съчетано с повишени очаквания за инфлация и безработица.

При строителството спадовете са малко по-скромни - с -14% през март и -15% през април в сравнение със същия период на 2019 г., като по-значително забавяне има при строежа на сгради и по-слабо - при инженерното строителство. Това е отражение на обстоятелството, че дейностите по повечето започнатите строежи – както на жилищни и офис сгради, така и на инфраструктура – продължават без значителни прекъсвания. В този смисъл, имаме основания да очакваме по-сериозен спад през следващите месеци, в резултат на намаляването на търсенето на жилища и офис площи. Пълен срив има в туризма - приходите от нощувки през април са били с 96% по-малко в сравнение с миналата година, но няма как да очакваме друго, предвид забраните за пътуване по това време. Също като строителството, и в този отрасъл ефектът на кризата обаче ще е по-забавен, като основното ѝ въздействие ще е върху летния туристически сезон, най-малко тази година.

Не се спираме подробно на динамиката на пазара на труда – и там в средата на април беше пикът на новорегистрираните безработни, но от средата на май дори броят на постъпилите на работата, според данните от бюрата по труда, стана по-голям. Като цяло обаче, индикаторите за април дават ясна представа за „дъното“ на кризата и състоянието на различните аспекти на икономиката, от което ще започне бъдещото възстановяване. На този етап, има умерен повод за оптимизъм, но само данните за май и юни и въздействието на постепенното „отваряне“ на българската икономика, съчетано с раздвижването на основните търговски партньори, могат да го потвърдят или отхвърлят.