Извънредно! Кола пламна на изхода на Бургас, никой не спира да помогне на шофьора

Ти на това ли се надяваш,някоя жена да се пробва при тебе,Да ти смени гумата.

Ами пожарната е след дъжд качулка

щото си жена бе, за това. Искат си пробват късмета. и аз спуках гума никой не спря, абсолютно никой.

vsichko tva e taka shtot ima razlika v mejdukrachiata na horata ako imashe shlang vmesto portmonence nikoi niamashe da spre.
Zigmund asenov -plemmennik

Легенда за Боргашките Шофери, която ме просълзи.

Вторник, 09.06.2020 год., някъде след 19:00. Пътувам от Варна за Бургас. Тъкмо влизам в Бургас и пукам гума. Ама така до долу се пука. Пускам аварийни, слизам и гушкам малката си дъщеря (само двете сме, както никога). Топ бургазлията, пленил сърцето, тялото, ума и нервите ми, не си е в Бургас обаче. Звъня на Люси и Хришо, наши приятели, с които трябва да се видя. Докато още говоря с Люси, спира една кола. “Да ви помогна с нещо?” “Не, благодаря, обадих се на приятели вече.” “Сигурна ли сте, мога веднага да помогна?” “Да, много ви благодаря.” Затварям на Люси и звъня на моя любим бургазлия. Обяснявам как някакъв мил човек е спрял и е искал да ми помогне. Спира втора кола, която ме е подминала и дава на заден до мен. Слизат две момчета: “Видяхме те по-назад, да сменим гумата?” Аз вече леко в ступор заради мега гига услужливите и любезни хора “Ами не, чакам приятели да дойдат”. “Можем да я сменим ей сега, докато чакаш” “Не, много ви благодаря, ще се оправя”. Аз къде съм живяла, че направо бях като тресната как хората чистосърдечно искат да ми помогнат и дори не успявам да приема. Затварям на топ бургазлията, трета кола, хора, ТРЕТА КОЛА ЗА 4-5 МИН, кара в другата посока, прави обратен и идва до мен. “Да помогна?” “Ами спукала съм гума” “Да, видях, да я сменя?” “Ами чакам приятели.” “Много бързо мога да я сменя.” “Много благодаря, ще се оправя, благодаря ви”. Стана ми неудобно. Аз съм егати скованата, дето даже не знае как да приеме помощ, когато ѝ се предлага. И на 5-та или 6-та минута от моето авариране, спира ЧЕТВЪРТА кола, някъде на 200-300 метра след мен. Кола със семейство, мъж, жена, деца, мъжът идва до мен, предлага помощ и аз вече приемам. “Докъде ще карате после? Изгрев? Кой блок, и ние сме в Изгрев”. Човекът беше мега любезен, свали ми целия багаж от багажника (грамаден куфар, малък куфар, детска количка, грамадно хвърчило и още няколко неща, които и аз не знам какви са и какво правят там), смени гумата, обясни ми къде има гумаджийница, пак ми натовари багажа. Егати хората, егати бургазлиите, егати града. Винаги много съм харесвала и обичала Бургас, ама сега ми скрихте шапката, честно.
П.п. Чистосърдечно искам да благодаря на всички хора, които вчера ми предложиха и оказаха помощ. Не ги познавам, ама ако са в тази група - много благодаря още веднъж

1. Инцидентът не беше на КПП-то за Созопол, а в района на бензиностанция Лукойл на околовръстното;
2. Нямаше деца пред колата, а шофьорът с още един човек вадеше от багажника инструменти и работни куфари;
3. Имаше спряла кола, чиито шофьор вадеше пожарогасител.
С няколко думи-всичко написано от Флагман, няма общо с действителността. О, чудо!