Доц. Пенчо Пенчев: Свидетели сме на зачатието на новия български социализъм

Доц. Пенчо Пенчев, преподавател по стопанска история и икономически теории в Университета за национално и световно стопанство, гр. София.

- Доц. Пенчев, пандемията от COVID-19 блокира цели държава и нанесе тежък удар върху световното стопанство. Дали в историята можем да открием отговор на най-важния въпрос в момента - как да започнем икономическо възстановяване?

- Историята дава отговор на почти всички въпроси, но проблемът е, че тези отговорите могат да бъдат много различни. Не можем да предвидим как ще започне икономическото възстановяване на базата на историята, а само да имаме някакви общи представи. Социално-икономическите последици от тази криза също остават неизвестни.

Направи ми впечатление, че в началото на коронавирусната пандемия за нея се говореше с милитаристична терминология. Казваше се, че сме във война с невидим враг. Чисто икономически това сравнение е невъзможно, защото по време на военни конфликти хора са мобилизират в армията и безработицата намалява, а производството се увеличава заради нуждата от военни материали. Това е традиционно за всички войни на България, а и при останалите страни за последните 200 години. По време на здравната криза наблюдавахме подобни събития, което прави военновременните аналогии неподходящи.

Със задълбочаването на здравната криза започнаха малко по-адекватните сравнения с Голямата депресия от 30-те години на 20 век. Действително през този период безработицата се увеличава и намесата на държавата в икономиката е била засилена. Сега това се повтаря и отново е глобален феномен. За съжаление, според мен не можем да очакваме намалена роля на правителството и засилване на икономическите свободи в бъдеще, а точно обратното.

На база на историческия опит можем да очакваме все по-голяма намеса на държавата с всички проблеми, произтичащи от това. Моята надежда е, че няма да се намалят базовите икономически свободи и че няма да се засегне склонността, готовността и способността на развития свят да въвежда различни технически и научи иновации, защото на тях можем да разчитаме и за икономически растеж, и за измъкване от здравната криза.

- Част от анализаторите са притеснени, че рецесията, причинена от COVID-19, ще бъде тежка и продължителна. Досега как сме се справяли с пандемиите и възможно ли е намалението на БВП в някои части на света да достигне антирекордите по време на Голямата депресия?

- Разбира се, няма да има пряко повторение на историята. Ще се сблъскаме с някои принципни елементи от това събитие. Историческите модели на реакция спрямо кризи, изглежда че се повтарят, защото реакцията на тази криза, която видяхме сега, е абсолютно средновековна по характер – затвориха ни, спряха икономиката, изолирахме се. Такива са били политиките по време на чумните епидемии от 14 – 17-ти век. Днес тези първосигнални модели се повторят.

Моите опасения са, че тази криза има потенциала да бъда дълбока, трайна и продължителна. Надявам се да няма последиците на Голямата депресия, защото тя прерасна във Втората световна война. Надявам се уроците от историята да са научени и да не се впуснем в толкова голям икономически национализъм, какъвто е имало през  30-те години на 20 век. Единственият вариант за бавно, но устойчиво преодоляване на кризата и намаляване на опасността тя да се превърне от икономическа в социална и оттам в това, което се превърна Голямата депресия – война, е отварянето на пътищата за свободна търговия и обмен на идеи.

Трябва да отбележа, че историците и икономистите имаме изключително лош опит в предвиждането на бъдещето. Заради това е за предпочитане да разсъждаваме на базата на историческите уроци и да избягваме вече допуснатите грешки.

- При налагането на антикоронавирусните мерки в България управляващите допуснаха ли някои от грешките на предците си?  

- Лесно е да съдим постфактум и когато всичко е минало, да кажем това са грешките или когато не носим отговорност. Не искам да звучи като елементарна критика. Разбира се, имаше традиционни реакции, специфично български, които според мен бяха наистина неадекватни, пример за такава е затварянето на градовете.

Преди освобождението на България също е имало различни епидемии, като най-вече са били чумни и холера. В началото на 19-ти век в Османската империя се въвеждат карантини, забраняващи влизането в големите градове. Такива мерки са се прилагали и в Югозападна Европа. В този период големият икономист Жаром-Адолф Бланки посещава страната ни, вижда случващото се и отбелязва, че тези карантини не се спазват от почти никого. Те са официално обявени, но техният ефект е нулев. 

Това, което управляващите въведоха като мерки срещу разпространяването на COVID-19 беше издевателство над жителите в областните градове, а резултатите не бяха по-различни от тези в миналото. Според историята в нито една държава карантините не са успявали да допринесат за овладяването на здравната криза. Смея да заключа, че това беше много необмислен подход.

Въпреки това беше добро решение, че в част от мерките се залагаше на доброволността. Приветствам този тип политики. Според мен сред нелошите решения беше оставянето на църквите отворени по време на Великденските празници въпреки многото критики. Това беше направено под призива хората сами да ограничат посещенията си, но без задължително държавно наложени мерки. По тази тема се отличавам от много хора, които призоваваха да се затворят насилствено. Това беше едно от малкото решения, които всеки имаше право да вземе за себе си, за разлика от затварянето на градове и паркове, което беше несъстоятелна политика.

- В миналото църквата е имала ключовата роля като извор на надежда за обществото. На какво отдавате промените в обществените нагласи и призива за затваряне на храмовете в момент, когато се очаква миряните да имат най- голяма нужда да се помолят?

- Историята показва, че хората най-лесно си губят свободата в името на сигурността. Когато се насади в обществото страх, а той и в момента съществува, първото нещо, което голяма част от нашето общество ще направи, е да си предостави свободите, в случая религиозните, в ръцете на централната власт. Това е една от големите грешки на българското общество. Много лесно си изоставяме политическите, гражданските и икономическите свободи. За съжаление това е пътя, по който губим свободите си винаги, при това доброволно.

Традиционно в България църквата е обект на критика в последните десетилетия. Въпреки това в конкретния случай църквата реагира адекватно и даде на вярващите утешение и надежда. Разбира се, тези, които не се чувстват близки до религията, са много и може би те бяха голяма част от искащите затварянето на божиите домове. Отново казвам, страхът е голяма сила. Пред неговото лице сме съгласни да загубим достиженията си от последните 30 години, което не трябва да се случва.

Излизаме извън сферата на стопанската история и икономическите теории, но темата е много важна. Когато българските възрожденци са умирали под знамето с надпис „Свобода или смърт“, те не са имали национална свобода, не са написали религиозен, политически или някакъв друг лозунг. Това не е оригинален български лозунг, но в него има много смисъл. И до днес предосвобожденските ни герои ни служат за пример. Дори в условията на COVID-19 „свобода или смърт“ се оказва много актуален, но труден за следване лозунг. Струва си да си припомняме тези бойци за свобода и да си взимаме поука от трудните уроци от историята.

- Забелязваме нарастващо присъствие на държавата на пазара - държавна верига бензиностанции, голям ВиК холдинг, компанията „Автомагистрали“ и българския Booking „Преоткрий България“. Според историята, до какво би довело това вмешателство на пазара?

- Ще се огранича до българската стопанска свобода. След Освобождението в продължение на няколко десетилетия държавата бавно и сигурно заема определени сектори от икономиката. Стига се до там, че през 1944 г. частната инициатива е почти изтласкана. Един мой колега много точно каза: „Тогава България вече е бременна със социализъм“. Това, което виждаме сега е новото му зачеване. Лично аз съм песимистично настроен нашето общество да има достатъчно съпротивителни сили, за да закрепи баланса. Не казвам, че държавата трябва да се махне от икономиката. 

Положителен знак по време на здравната криза беше, че не се позволи фиксиране на цените, въпреки че в началото имаше такива опити. По време на Първата и Втората световна война в България цените са фиксирани, но подобен подход никога не е решавал проблемите. По време на здравната криза този опит за държавна намеса в икономката беше париран, но всички други успяват да минат успешно. За съжаление се наблюдава тенденция в това отношение. Това е само хипотеза, но предполагам, че присъстваме на зачатието на новия български социализъм заради всичките тези държавни компании. Парадоксалното е, че се извършва от политици, определящи се за десни, но нека да не коментираме съвременната политика.

- Да разбираме ли, че марксизмът отново набира сили и вече е готов да пусне корени в България?

- Не е сигурно дали ще е марксизъм или някаква нова форма на социализъм. Приближаването на този момент се усещаше глобално. Можем да използваме икономическите си познания още от времето на Адам Смит чак  до днешни дни. Стопанската история и икономическата теория показват, че централно решаваните проблеми са невероятно лош избор. Когато обикновените хора разполагат с достатъчно икономическа, политическа и научна свобода, отстраняването на проблемите не е чак толкова трудно. Например първата ваксина е открита през 1976 г. от Едуард Дженър. Това не е било държавна поръчка, не е имало държавно финансиране.

Дженър е бил лекар, но той не е познавал чисто научно-теоретичната концепция, върху която създава първата ваксина за едра шарка. Свободата да правиш опити, да грешиш и да се опитваш да решаваш важни казуси дава свобода на обикновените практици, лекари и инженери и води до развитие. Пример от стопанската история, от гледана точна на иновациите, в началото на 20-ти век Америка дава много средства за изобретяване на машина за летене. Финансира се най-перспективният проект. Изливат се много публични средства, но всичко приключва с пълен неуспех.

В контраст на тази история, в същия период братята Райт без никакви допълнителни финансови стимули осъществяват хилядолетната меча на човечеството, а именно да полети. След това се започват държавни регулации, но сегашните самолети почти по нищо не се отличават от самолетите преди 50-60 години. Не се наблюдават никакви иновации, но регулациите са се увеличили значително.

От гледна точка на стопанската история държавната намеса в икономиката трябва да съществува, защото държавата създава правилата за честна игра и това е много важно. Но когато се намеси конкретно с финансиране и предприятия, този държавен бизнес става източник единствено на корупция. Това показва нашата история. За съжаление става въпрос за огромна  корупция, която има трайни корени. Тя не се е появила в последните 20-30 години, нейните корени са много по-дълбоки.

- От кои икономически школи бихте посъветвали правителството да вземе поука?

- Има икономически коли, които смятам, че дават много добро решение. Преди това искам да кажа, че икономистите и историците трябва да сме малко по-скромни. Не е задължително да се правим на по-умни и да даваме акъл на правителството. Вместо това обществото трябва да има цялостен имунитет под формата на здрав скептицизъм към управляващите. Нека да не им даваме в ръцете всички инструменти на управление, защото това е и философски, и практически дълбока грешка.

Когато анализираме нашето поведение спрямо правителството, според мен, един от добрите подходи е на така наречената школа на обществения избор на Джеймс Бюканън, който е и нобелов лауреат. Когато анализираме правителството, трябва да произхождаме от една много простичка истина. Хората от правителството са хора като нас - те са склонни да правят грешки и преследват своите интереси, а те често са различни от тези на обществото. Управляващите имат много придворни икономисти, историци и интелектуалци, но въпреки експертните мнения имат огромния интерес да създават държавни компании, за да могат чрез тях да разпределят обществен ресурс, да назначават близки до тях лица, да осигуряват своите избиратели и спонсори чрез държавни поръчки. 

Това не е защото политиците са лоши, а защото който и да дойде на власт, независимо дали се определя за ляв или десен, няма да се превърне в ангел. Който и да отиде в управлението, ще стане грешен човек със склонността да защитава собствения си интерес. Добро решение срещу това е да ограничим правителството, а не просто да сменяме една власт с друга и да се чудим защо резултатът е един и същ, докато всъщност не правим нищо ново. Досега сме давали на тези хора едни и същи инструменти за управление и наблюдаваме едно и също поведение. Една от икономическите школи, които най-добре могат да ни ориентират, е тази на Бюкянън. Много икономисти развиват тази идеология и подхождат доста критично. Те не казват, че правителството е излишно, а че то трябва да бъде ограничено в рамки, защото има склонността да се разраства като ракови метастази.

Другата икономическа школа, която ние като общество поне частично бихме могли да приемем, е тази на австрийската икономическа мисъл и в частност идеите на Фридрих Хайек, който доразвива някои теории още от времето на Адам Смит. Една от големите му теории, които много трудно се възприемат от обществото, е че обществото се развива спонтанно, то няма нужда от цар, централен планировчик, ръководител, бащица, министър-председател или президент, който да му казва в коя посока да върви. Има достатъчно умни хора, които знаят какво и как да направят в името на собствения си интерес.

Винаги когато се говори за власт и за стопанска политика няма как да не споменем папата на икономическата мисъл – Адам Смит и скептицизмът. Например, сега България и редица други държави прибягват към вземане на дългове с оглед на решаване на икономически проблеми. Адам Смит казва, че всяка държава прибягнала към тази практика рано или късно ще изпита огромни затруднения и ще престане да бъде велика държава. Трябва да сме много внимателни с натрупването на публичен дълг. Сега е невъзможно да се откажем от този механизъм, но не трябва да прекаляваме.

Няма един отговор на въпроса Ви, защото различните школи дават различен поглед към историята. Важното е в обществото да се изгради стаден имунитет спрямо популизма и икономически несъстоятелните мерки. Това е и част от ролята на академичните среди и журналистите. Те трябва да внасят малко по-голяма ясното спрямо всички тези проблеми.

- С оглед на всичко казано досега, какви са вижданията Ви за бъдещето развитие на страната?

- За съжаление с възрастта ставам все по-песимистично настроен. Виждам как правим едни и същи грешки отново и отново. Гледах как повторихме един модел на възстановяване на корупцията. В България преди социализма е имало капитализъм, но той е бил изключително корумпиран и не особено успешен. Видях как в съвремието повторихме този модел на корумпирано общество. В последните години използваме същите тези модели. Вместо да създадем реални и нормално правила на пазарната игра се връщаме към държавата и това е с обществена подкрепа. Обещанието "Ще ви дадем евтин бензин" се хареса на голяма част от обществото. Докато целим да разрешим монопола, всъщност създаваме друга опасност.

Лично при мен изглежда, че надделява песимизма от гледна точка на развитието на моята роднина, която обичам и искам да бъде просперираща, да има по-малко бедни хора и тежките нерешени социални проблеми да намалеят, но не вярвам, че това може да ни го осигури централната власт. Ако населението е в подходяща среда, то ще намери начин да си реши проблемите. Всеки път когато имам възможност призовавам за малко повече вяра в обикновените хора, а не в тези които са самоназначени експерти или в придворните интелектуалци, защото много от тях са просто много добре платени, за да подкрепят политиките на власт имащите.

Според мен, правилното лекарство е повече свобода за хората и повече вяра в тях, но не казвам че е универсално или добре прието. Надявам се да не звуча прекалено песимистично. Надявам се да има кохорта от поколения, която да е склонна да отстоява свободите си. Това ще събуди оптимистът в мен.

Източник: economic.bg