Любовни писма от велики мъже

Любовта винаги е била и ще бъде вдъхновение. Ако тя не ни вдъхновява, то тогава каква любов е? Помните ли онази сцена от филма „Сексът и градът“, с която Кари прочете няколко изречения от любовни писма на велики мъже. Въпреки че любимият ѝ не успя да вникне в думите веднага, така се случи, че на по-късен етап ѝ бе пратил същите тези любовни писма, разбрал вече смисъла на думите.

Днес искаме да споделим няколко силни любовни мисли на велики мъже. Не бива да спираме да признаваме любовта си. В това няма нищо срамно. Красотата на думите, които изразяват силна и дълбока любов е безмерна, пише az-jenata.bg.

Писмо на Лудвиг ван Бетовен до неговата „безсмъртна любима“

Добро утро, на 7-ми юли

Докато съм все още в леглото, мислите ми отлитат към теб, моя безсмъртна любима, понякога радостни, друг път – отново тъжни, очаквайки да разбера дали съдбата ще ни чуе или не – Мога да живея или изцяло с теб, или съвсем сам, затова реших задълго да се скитам наоколо до момента, в който мога да падна в прегръдките ти и да изпратя обгърнатата ми от теб душа в Небесното царство.

За съжаление така е писано. Ще намериш повече утеха, откакто си наясно с моята вярност към теб, никой друг никога не може да притежава сърцето ми, никога – никога – О, Боже, защо трябва да съм отделен от някого, когото обичам толкова много…  

Животът ми във Виена в момента е жалък живот – Твоята любов ме прави едновременно най-щастливият и най-нещастният човек – На моята възраст по някакъв начин бих се нуждаел от стабилен и спокоен живот – Възможно ли е това в нашата връзка?

Ангеле, току-що разбрах, че пощенската кола минава всеки ден – и затова аз трябва да приключвам, за да получиш веднага писмото ми – бъди търпелива – единствено чрез спокойно съзерцание на нашето съществувание, ние можем да постигнем целта си – да живеем заедно.

Бъди спокойна – обичай ме – днес – вчера – какъв мъчителен копнеж по теб – ти – ти, мой живот – мое всичко – сбогом – о, продължавай да ме обичаш – никога не подценявай най-вярното сърце на твоя любим.

Л.
Завинаги твой
Завинаги моя
Завинаги наше

* * *

Наполеон Бонапарт 

До Жозефина в Милано

Изпратено от Верона, 13 ноември 1796

Не те обичам вече; напротив, ненавиждам те. Ти си ужасна, много непохватна, много глупава, истинска Пепеляшка. Не ми пишеш въобще, не обичаш своя съпруг; знаеш какво удоволствие ми доставят писмата ти и въпреки това не си ми драснала дори случайно няколко реда.

Какво правите толкова по цял ден, мадам? Какви са тези толкова важни дела, които ви ангажират и отнемат времето, през което бихте могли да напишете писмо на своя прекрасен любим? Какво влечение е угасило и отблъснало настрани любовта, нежната и постоянна любов, която му обещахте? Кой е този изумителен нов любовник, който ви е погълнал изцяло, завладял е дните ви и ви пречи да мислите за своя съпруг? Жозефина, внимавайте, в някоя прекрасна нощ вратата на спалнята ви ще се отвори и там ще бъда аз.

Наистина, притеснявам се, моя скъпа приятелко, че не получавам новини от теб; напиши ми бързо четири страници и сподели тези прекрасни неща, които изпълват сърцето ми със страст и наслада.

Надявам се не след дълго да те притисна в прегръдките си и да те обсипя с милиони изгарящи целувки, палещи като слънцето на екватора.

Бонапарт

***

Писмо от Хенри VIII до Ан Болейн

Повелителко моя, приятелко моя!

Предавам сърцето си и себе си във Вашите ръце, оставям се на Вашата добра воля и Ви умолявам отсъствието ми да не отслаби привързаността Ви към мен. Това ще увеличи болката ми, което би било много жалко, тъй като раздялата ме наранява достатъчно, дори повече отколкото предполагах, че е възможно да боли.

Това ми напомня за една подробност, свързана с астрономията, а именно, че колкото по-далече от Слънцето са земните полюси, толкова по-изгаряща е топлината. Това се случва и с нашата любов. Делят ни разстояния, но страстта се увеличава – поне от моя страна.

Надявам се, че същото се отнася и за Вас и Ви уверявам, че страданията, които нашата раздяла ми причинява, са толкова големи, че биха били непоносими, ако не беше силната ми вяра във Вашата неразрушима привързаност към мен.

За да Ви напомня своите чувства и тъй като не мога да бъда лично във Вашето присъствие, Ви изпращам подарък, който ще ме замести най-добре – моя портрет, както и няколко гривни, като си мечтая да бъда на тяхно място, когато ги поставите на ръцете си и изпитате удоволствието от допира им.

От ръката на Вашия слуга и приятел,
Хенри

* * *

Писмо на Франц Кафка (писател) до Фелице Бауер, 1912 г.

Госпожице Фелице,

Ще ви помоля за една услуга, която звучи налудничаво. Пишете ми само веднъж седмично, така че писмото ви да получавам в неделя – защото не съм в състояние да понеса всекидневните ви писма, това е свръх силите ми. След като отговоря на ваше писмо, лежа неподвижно у дома, привидно спокоен, но сърцето ми бие така, че разтърсва цялото ми тяло и нямам съзнание за нищо друго освен за Вас… Аз Ви принадлежа, наистина няма друг начин да го изразя – и дори това не е достатъчно силно… Как мога като глупак да седя в службата или вкъщи, вместо да се метна на някой влак със затворени очи и да ги отворя едва когато бъда с вас…

* * *

Писмо на Джеймс Джойс (един от най-влиятелните ирландски писатели и поети на 20 век) до Нора Барнакъл, 1904 г.

Скъпа моя Нора,

Поразен съм. Прибрах се в единайсет и половина. От тогава до сега седя в едно кресло като глупак. Не съм в състояние да върша каквото и да било. Не чувам друго освен гласа ти. Като глупак чувам само как изричаш „скъпи“. Днес оскърбих двама души, защото се държах рязко. Исках да чувам твоя глас, не техните.

Когато съм с теб, се отърсвам от презрителния си подозрителен нрав. Бих желал да усетя главата ти на рамото ми. Май ще отида да си легна. Половин час писах тия редове. А ти ще ми напишеш ли нещо? Надявам се! Как да се подпиша? Няма да се подпиша, защото не знам като какъв да се подпиша.

По материали от Love Letters Of Great Men