Българският парламент прие декларация против административна реформа в Украйна

Народното събрание прие декларация, с която изразява „дълбоко безпокойство“ от подготвяно решение на украинското правителство, свързано с разделянето на Болградския административен район. Инициативата бе на лидера на НФСБ Валери Симеонов, но като вносител под проекта са се подписали и Искрен Веселинов от ВМРО, Даниела Дариткова от ГЕРБ и Полина Цанкова от „Воля“.

Точката бе внесена експресно в дневния ред за днес въпреки протеста на БСП.

Валери Симеонов защити документа, като обясни, че се подготвя разделянето на Болградския район на пет громади (административни единици). Това според него ще нанесе тежък удар върху компактната българска общност, лишавайки я от административна самостоятелност. Още повече че такова раздробяване не се предвижда в други райони на Украйна.

Болградският район съществува като самостоятелна административна единица от самото преселение на българите в Украйна от 18-и и 19-и век до днес, повече от 200 години, се посочва в мотивите на вносителите.

Според приетата декларация, парламентът призовава правителството на Република България да предприеме всички възможни действия пред правителството на Украйна, които да гарантират запазването на целостта на българската общност в Болградския район при предстоящата административно-териториална реформа.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева обяви след гласуването, че декларацията се изпраща веднага в посолството на Украйна.

Дебатът продължи около час.

Най-остър бе Павел Шопов от „Атака“, който нападна Симеонов, че се занимава с българската общност в Украйна, както ВМРО си присвоила темата „Македония“.

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ изрази одобрение към част от декларацията, но имаше резерви към диспозитива.

Според приетия документ българското правителство трябва да предприеме действия не само за запазване целостта на Болградския район, но и да предложи организирането на спешна междуправителствена среща за обсъждане и набелязване на конкретни мерки и действия за защита правата и целостта на българското малцинство в Украйна, като са изредени и по-конкретни инициативи.

Карадайъ смята, че изпълнителната власт и без това има съответните задължения и няма нужда от специална декларация.

Декларацията не решавала нито един казус, но отваряла много важни въпроси в геополитически план. С тези мотиви от ДПС гласуваха „въздържал се“.

От парламентарната група на „БСП за България“ изразиха притеснение от отсъствието на външния министър Екатерина Захариева от дебата. Те поискаха 30-минутна почивка, за да вземат решение по темата.

Въпреки че тази възможност им бе дадена, от соцформацията не успяха да излязат с позиция. Затова Кристиан Вигенин поиска отлагане на казуса и допълнително обсъждане, в което да участва и Министерството на външните работи. Това обаче бе отхвърлено от пленарната зала.

В крайна сметка декларацията бе одобрена със 109 „за и 19 „въздържал се“.

В подкрепа гласуваха ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и „Воля“. ДПС бяха „въздържал се“.

А БСП и „независимите“ депутати изобщо не участваха в гласуването.