След проба дрехите в моловете да се пръскат със спирт

След като се мерят дрехи, трябва леко да се напръска тъканта със спирт или дезинфектант, който няма да ги увреди. Това каза в предаването "Събуди се" по NOVA директорът на Националния център по заразни и паразитни болести и зам.-шеф на Националния оперативен щаб проф. д-р Тодор Кантарджиев.

„В последните седмици се разбра, че вирусът се задържа по дрехите. Преди обвинявахме само повърхностите. Ако някой се изкашля и след един час пипнем повърхността и после окото, ще се разболеем, това е ясно. Преди седмици се доказа, че пориозна материя също може да поддържа няколко часа вируса. Когато се мерят дрехи, трябва да се вземат мерки, така че след пробата леко да се напръска дрехата със спирт или дезинфектант, който няма да увреди тъканта. Оставането на сухо място на дрехата просто за няколко часа я прави свободна от вируса“, обясни още проф. Кантарджиев.

Ето при какви условия ще работят моловете от понеделник
 

На въпрос безопасни ли са моловете за посещение предвид коронавируса той посочи:

„Въздухопроводите в моловете са проблем, когато се вкарва въздух от едно помещение в друго. Именно това не трябва да се допуска“. По думите му, въздух отвън може да се вкарва в помещенията, но не бива хората да бъдат в помещения, в които въздухопроводите вкарват въздух, охлаждат го и го връщат пак вътре, защото е опасно.

„За да направим това облекчение на мерките по отношение на моловете, се гледа много сериозен анализ на моловете. Слава Богу, за разлика от други западноевропейски държави, все още имаме система на РЗИ, в която има специалисти“, каза още той.

Той добави, че всеки мол може да си позволи UV лампа и просто дрехите, след като са пробвани, трябва да бъдат подложени на UV светлина, за да се отстрани вирусът.

Проф. Кантарджиев добави, че ваксина се прави бавно. Правят се опити върху животни, но процесът до прилагане при хората е дълъг.

„Важно е, че народът ни разбра. Това е най-важното - да можеш да убедиш образованите и интелигентните бързо. Надявам се времето да е сухо и горещо, за да се чувства дискомфортно вирусът“, завърши проф. Кантарджиев.

„Когато излезе протоколът на най-сериозната медицинска институция в Атланта - Центърът за контрол и превенция на заболяванията, тогава се наложи хлорохина и азитромицина. Ние анализирахме всички тези данни заедно с МЗ. Тогава предложихме само утвърдените протоколи за хлорохина. В момент на световен дефицит нашата държава намери нужната субстанция. Имаме възможност да лекуваме българите с най-доброто и доказано средство против коронавируса“, заяви още проф. д-р Тодор Кантарджиев.