Официално: 157 българи са починали от непознат грип между 2005 и 2018 г., а 48 – от идентифициран

157 души у нас са починали от грип, свързан с неидентифициран вирус, за периода 2005 – 2018 г. Това става ясно от отговор на здравния министър Кирил Ананиев след въпрос на депутата Георги Гьоков по реда на парламентарния контрол.

За същия период загиналите заради идентифициран вирус на грипа са над три пъти по-малко – 48.

Данните са изредени по години.

Така например през 2005 г. неидентифицираният грип е убил 28 души, а идентифицираният – 5. През 2018 г. числата са съответно – 7 и 1.

Ананиев се позовава на данни, подадени му от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) – структура към Министерство на здравеопазването.

Въпросът на Георги Гьоков в случая е: „Какъв е Вашият анализ за влиянието на фактора на заразяване с коронавирус върху смъртността – по-висока ли е смъртността при коронавируса, в сравнение с изследваните в предишни години грипни епидемии? Можи ли „грипните епидемии“ да се разглеждат като потенциална причина за увеличаване на смъртността, в различните възрастови групи и като цяло?“.

Кирил Ананиев обаче дава лаконичен отговор: „Република България се намира в условия на усложнена епидемична обстановка, свързана с разпространението на коронавирусна инфекция на територията на страната и въведено извънредно положение с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

В тази връзка, предстоящи са анализите относно влиянието на фактора на заразяване с коронавирус върху смъртността на населението, когато след приключване на епидемичната ситуация ще бъдат обработени съответните статистически данни и ще бъдат подготвени коректни сравнителни анализи. На този етап, по предоставени данни от НЦОЗА, умрелите по причини за смъртта от грип, предизвикан от идентифициран вирус на грипа и от неидентифициран вирус, съгласно МКБ – Х ревизия (Международна класификация на болестите – б.а.), през 2005 г. са били общо 33, а през 2018 г. са били 8, което е видно от приложената таблица:

Георги Гьоков е попитал и при каква част от броя на починалите в периода 1 януари – 10 април, от 2005 г. насам, причина за смъртта са били респираторните заболявания. Депутатът иска и възрастова разбивка.

Ананиев отговаря, че Министерството на здравеопазването и в частност НЦОЗА не разполага с поисканите данни за смъртност по възраст и причини за времевия период от 1 януари 2005 г. до 10 април 2020 г., които съгласно Националната статистическа програма се произвеждали от Националния статистически институт. Същите щели да бъдат изискани и предоставени допълнително.

Здравният министър обаче изнася следните данни: „От публикуваните на електронната страница на Националния статистически институт „Умирания по причини за смъртта през 2018 година по пол и възрастови групи“ е видно, че по причини за смъртта, МКБ – Х ревизия „Болести на дихателната система (J00-J99)”, включващи всички заболявания на дихателната система, умиранията са общо 4866, от които 2878 са мъже и 1988 са жени. Съответно, при възрастовите групи умиранията по причини за смъртта от болести на дихателната система нарастват с възрастта и при мъжете и жените, като за възрастовите групи от 80 до 84 год. и над 85 г. смъртността е най-висока. За сравнение, през 2010 г. умиранията по причини за смъртта, МКБ – Х ревизия „Болести на дихателната система (J00-J99)” са общо 4069, от които 2558 са мъже и 1511 са жени, като при възрастовите групи умиранията нарастват с възрастта и при мъжете е водеща възрастовата група от 75 до 79 г., а при жените – над 85 год.“