Как изолацията ни събужда от фалша, в който сме свикнали да живеем

Кризата ни изкара от коловоза. Останахме насаме със собствените си мисли, чувства. Трудно ни е, понякога дори ни се струва невъзможно да си представим как ще живеем след това. Но сега сме по-свободни да избираме какъв да е животът ни. Нужно е да се свържем с жизнените си сили, въпреки страха. Разбира се тук е моментът на личната воля дали човек ще упорства да се върне към старите привички, или ще се възползва от момента, за да направи крачка напред към един по-продуктивен живот с нарастваща вътрешна дейност и енергия.

Принудителната физическата изолация започва да ни събужда от фалша, в който сме свикнали да живеем. Механичното ходене на някаква работа, която не харесваме, чиято цел е единствено печалба, заедно с принудителното общуване с маса хора, отново с цел някаква материална печалба, направиха живота ни автоматизиран и чужд. Това отчуждение и автоматизация доведоха до живот без смисъл, без радост, без вяра, без реалност. Спряхме да чувстваме, не можем да мислим, не можем да обичаме – защото това не носи печалба. Кризата като че ли се опитва да разруши тази перманентна потиснатост – да събуди способността ни да преживяваме както тъгата, така и радостта и щастието.  

Със затварянето на местата за развлечения (барове, ресторанти, дискотеки и др.) ни отнеха начините да се справяме със скуката и сега е трудно да гледаме и понасяме тази вътрешната празнота. Това несъмнено поражда объркване, тревожност и паника.

Много хора се обърнаха към любимите си хобита или си намериха свои. Те започнаха да събуждат своята креативност и творчески потенциал. Независимо дали през изобретяването на нов вид ястия, дали през изразяването на наш авторски статус в социалните мрежи, дали през рисуване, писане – ние даваме израз на нашата душевност, на нашето съкровено. Вярвам, че магията да сътворим нещо или дори да повторим нечий чужд опит, като му оставим свой отпечатък, е пътят към пълноценния и удовлетворяващ живот. Убедена съм, че всичко, поднесено с чувството, че създаваме, че даваме любов на другите – ще бъде възнаградено по един или друг начин. Всеки човек може да твори – като произвежда нещо материално, като твори изкуство, като създава идеи или като обича. Понякога е трудно човек да повярва, че светът и другите хора имат нужда от неговото творение. Досегашният свят неведнъж ни е показвал, че най-важното е да печелиш някакви пари, без значение какво правиш.

Светът обаче се променя – точно сега, точно в този момент.

Много хора предпочитат да ядат храна приготвена с любов, вместо гурме от префърцунен бездушен шеф. Много повече хора предпочитат да се обадят на човека, който ще ги разбере и ще ги накара да се почувстват по-добре, вместо да звъннат на модерната известна кифла, обсебена от собствените си проблеми, свързани единствено с това, че някой не е забелязал новия и маникюр. Много хора осъзнаха, че фалшът на суетата няма да ги спаси. Говори се, че много от професиите ще изчезнат, тъй като задоволяват съмнителни потребности, които човечеството преразглежда и не припознава за свои. В крайна сметка оцеляват само онези неща, в които сме вложили цялото си сърце. Вярвам, че това е в основата на един нов живот, в който материалните печалби идват през споделеността, свързаността и солидарността.

Вярвам, че ако всеки от нас използва кризата, за да преразгледа себе си, извън автоматизма, бихме могли да заживеем истински, вместо просто да съществуваме.

В момента имаме условия да определим истински важните неща за себе си, кои са нещата, на които истински държим, кои са хората, с които можем да общуваме така, че да се чувстваме разбрани и разбиращи – тези, които чуват душата ни и не с ушите си, а с душата си. Кои са тези, които ни помагат да намерим себе си и чрез които се чувстваме полезни в пътя им да намерят своите истини. Да почувстваме кои дейности ни носят удоволствие, през кои дейности даваме любов и грижа на околните. Ситуацията ни дава възможност да се замислим кои са истинските ни потребности, коренящи се в самото ни съществуване. Имаме време да разгледаме кътчетата на душата си затова как иска да участва в света.

Анна Адамова е психолог, психодрама-асистент. Специализирала е за "Треньор по групово-динамичен тренинг и експерт в център за оценяване " – (Психометрични методики за психодиагностика. Интерактивни методи за обучение на възрастни) .  Основните теми в практиката й са свързани с развитие на социални умения при деца и възрастни, кариерно консултиране; комуникативни умения; мотивация; изграждане и развитие на екипи; взаимоотношения – родител-дете и др. Има и образование по маркетинг, както и квалификация по политически мениджмънт.