Как да се справим със семейните конфликти по време на изолацията?

Настоящата ситуация е извънредна – държавите са обхванати от пандемия и са принудени да предприемат радикални мерки, за да забавят разпространението на коронавируса. Домашната карантина е една от тях, а обстановката, като цяло, се отразява върху човешката психика. Принудителната изолация става повод за семейни конфликти. Как да се справим с тях, съветва професор Франк Якоби от Висшата школа по психология в Берлин, предаде БГНЕС.

Пред „Дойче веле“ той споделя, че хората все пак са различни и реагират по различен начин на стреса и изпитанията, свързани с почти денонощно съвместно съжителство. Затова и стратегиите за преодоляването на този стрес може да са различни. Освен това ще бъде необходимо известно време, за да сработят. Разбира се, има неща, които са общи за всички. На първо място, трябва да се осъзнае, че принудителната карантина не е затвор. Спазвайки карантината, вие помагате на другите, предимно по-слабите, възрастните и хората с недобро здравословно състояние. „На практика вие служите на обществото и изпълнявате дълга си пред него“, смята професорът и подчертава, че чувството за колективна отговорност помага за по-лесното преодоляване на стреса от изолацията. Спазването на определен дневен ред също е от значение – той създава чувство на увереност и помага при преодоляването на стресови ситуации. Това означава категоричен отказ от ходенето с халат или пижама по цял ден из къщи.

Ставате сутринта и веднага се привеждате в ред, запазвайки обичайния ритъм на семейния живот. Опитайте се да планирате подробности за задачите през деня и ги спазвайте. Тогава ще изчезне усещането, че сте безсилни и се носите по течението, съветва професорът. На всеки член от семейството трябва да се отдели необходимото време, през което той да остане насаме със себе си – това намалява вероятността от конфликти. Разбира се, конфликтите са неизбежни. Подобни стресови ситуации се наричат „затворническа невроза“. Те възникват, когато хората са принудени да живеят заедно продължително време, независимо дали в затворническа килия, казарма или лагер за военнопленници. Натоварването върху психиката често води до раздразнителност, проява на агресия или изблици на отчаяние и депресия. Затова принудителната карантина може да доведе до прояви на семейно насилие. Необходимо е задължително да се спазва етика в отношенията между хората.

Основният съвет при възникване на конфликтна ситуация е страните да седнат и да обсъдят положението – огънят се потушава най-лесно в началото. Полезно би било всеки ден да се провежда нещо като семеен съвет, където всеки да може да сподели, какво иска да се промени и заедно да потърсите решение. Сдържайте се! Бъдете снизходителни един към друг и не забравяйте, че ситуацията е тежка за всички. Това не е допълнителен отпуск, защото никой не може да върши онова, което прави обикновено по време на почивка. Бъдете снизходителни и към себе си, съветва професор Якоби. Не всичко ще се получава по начина, по който сте си го представяли, но в това няма нищо страшно. Не бъдете прекалено взискателни към себе си. Постарайте се да избягвате прекаленото фокусиране върху вътрешните си преживявавиня, иначе рискувате да ви обхване чувство на тревога и паника. Времето за „тревожни мисли“ не трябва да заема повече от 20 минути дневно и в никакъв случай вечерно време.

Изключително важно е да не се вземат сериозни решения, ако се чувствате напрегнат и обезпокоен. Намерете време за отпускане – съществуват най-различни техники за това. В най-простия случай можете просто да седнете спокойно, да затворите очи и да се опитате да се вслушате в тялото си. В предоставеното ви много свободно време може да се намери място за някакво хоби, общуване с приятели в интернет, водене на дневник – възможностите са безкрайно много.

Важно е, разбира се, да се запази не само умствената, но и физическата активност, което се отразява благотворно на психиката. Що се отнася до децата, трябва да се примирим с факта, че възпитателният елемент ще се наложи да бъде поотслабен. Старайте се да не се карате и да не наказвате децата си – напротив, те трябва да бъдат по-често поощрявани и мотивирани. Детето има нужда в него да се създават положителни нагласи и да му се внушава чувство на сигурност и увереност. Основното, което не трябва да се забравя по време на карантината е, че всичко това рано или късно ще приключи. Светът няма да изчезне заради COVID-19 и свързаните с това проблеми. Опасността, тревогите и страхът ще останат в миналото и обстановката ще се нормализира, категоричен е професор Якоби.