Малчуганите от ОУ "Пейо Яворов" разказват за онлайн времето, милеят за класните стаи

 Педагогическият съветник на ОУ „Пейо Яворов“ в Бургас Веселина Джуфова изпрати до Флагман.бг доста интересно писмо. То е пълно с чувства, емоция и благодарност от децата и за тях. Малчуганите от училището вече милеят да седнат на чина и да бъдат отново с другарчетата си в класните стаи. 

Ето какво разказва педагогическият съветник Веселина Джуфова:

Пореден ден „на училище“ от „у дома“!.Без звънец, маркер и бяла дъска. Ученици, родители, учители се изправят заедно  пред неочаквано предизвикателство. Училищните сгради затвориха врати, но учебните занятия трябва да продължат. Българският учител, отворен за иновациите в съвременното образование, се учи в движение, на бързи обороти. Резултатът към днешна дата - системата работи. Децата са „на училище“, благодарение навсеотдайността и отговорността на учители и родители, на добронамереното им сътрудничество.

Когато сме заедно, можем! Това бе работещият модел в училище „Пейо Яворов“ в Бургас.

Заслугата е обща – от директора г-жа Мара Георгиева, учителите и родителите до всеки ученик. През първите седмици на промяната телефоните на всички даваха заето от рано сутрин до късно вечер, компютрите не се изключваха, е-мрежата не спираха да се изпращат и приемат съобщения, снимки на домашни, запитвания, а указанията за работа в MsTeams- упорито се разменяха помежду ни. Българинът какво ли не прави за децата си. И днес добри думи стигат до всички: с уважение и респект към Директора, с любов и признателност към учителите, с благодарност към родителите, към всички за това, че продължаваме да бъдем заедно в предизвикателството, пред което е изправен светът.

 А самообразованието на всеки от учителите не спира, взаимната обмяна на информация – също, никой не се задоволява с постигнатото - винаги може да има нови, още по-добри решения. Продължаваме да опознаваме заедно непознатото, да изследваме неизследваното и да търсим баланса между нужното и важното за образованието и най-вече за физическото и психическото здраве на децата. И ще дойде денят, когато както са казали древните -„и това ще премине“. А дотогава:„Успешен учебен ден, ученици,колеги, родители!“ Заедно сме, всеки пред своя компютър. В карантина, но не в изолация, успели да запазим правото на децата да учат, както и възможността да общуват с връстниците си, с приятелите си, макар и онлайн. А те, нашите деца, се справят дори по-добре от нас възрастните. Можем да „чуем“ техния глас, думите им, искрени, истински,за онова, което вълнува учениците от „Яворов“ , а и от всяко българско училище:

„Когато мисля за училище, се усмихвам“ /Мирон, 1 кл/

„Искам вече да се видя с децата от училище“/Божидар, 1 кл/

„Когато мисля за училище, много ми липсват всички там“/Андриан , 1кл/

„Много си харесвам училището и искам д а се върна в него“ /Божидара, 2кл/

Когато мисля за училище, ми се иска да съм в пети клас и да уча по история!“ /Александър С., 3 кл/

„Преди не исках да ходя на училище, не ми се ставаше рано,… не ми се пишеше толкова много…. Вече искам да се връщам на училище!“ /Ния, 4кл/

„ В момента ми е интересно да учим пред компютрите! Така времето, затворени в къщи, минава неусетно… но когато съм вучилище и се срещаме с много хора, е прекрасно! Надявам се да се върнем скоро в училище…“ /Гергана, 4 кл/

Бих била много щастлива , ако пак ходя на училище! Когато мисля за училище, ми е приятно! /Даниела , 4кл/

„Искам този вирус да се махне, за да може всичко да е както преди /Алиса,,5/

„Иска ми се да покарам колело“/Стоян, /

„ Най-много желая този Коронавирус да изчезне и всички болни да оздравеят! ./Христиана, 6/ ;

„ искам да вида приятелите си и да изляза навън, но знам че сега не може затова ще си остана вкъщи, така мога да спася нечий живот, ок.“

Досещате се, моята емоция, която на моменти може би е звучала пресилена, се роди, след като прочетох тези и други мисли в съобщенията, които ни пращат децата тези дни. Няма как да останем равнодушни, нито ще правим драма от принудителното дистанциране, което преживяват и те днес. Нека намерим време да поговорим спокойно с тях за случващото се. Повечето споделят, че се чувстват добре, други са притеснени, разочаровани, тъжни.

 Нека чуят от нас, че това, което изпитват е нормално, нека усетят, че не са сами. Може да им покажем позабравени игри от нашето детство. Да ги насочим към интересни, любими занимания, филми, книги, но времето пред екраните и в социалните мрежи да не бъде неограничено, а повечето „новини“днес са само за възрастни…

 Важното е да им кажем, по-скоро покажем: „Бъдете спокойни, деца! Заедно сме! И това ще премине… Всичко хубаво предстои!“ Да им благодарим, че са точно такива- искрени, отговорни по детски, усмихнати, бъбриви и щури,неудържими понякога. Благодарим за това,че мечтаят, учат, играят заедно с нас у дома, че се усмихват, че тъгуват за неслучилия се празник за рождения им ден, но вярват, че скоро ще го отпразнуват заедно - с близки и приятели. Благодаря ви, деца!

Ание, възрастните, оставаме обединени, за да извървимзаедно пътя… , но и всеки сам със себе си, за да премислим случващото се, стремежите, времето след това… А когато отново се съберем в раззеленяващия се вече дворна любимото ни училище „Яворов“, в класните стаи,няма да ни стигне времето да разказваме и съпреживяваме историите си , отново заедно - деца и възрастни!