Извънредно безхаберие

На 12 март в полунощ премиерът Бойко Борисов и правителството му обявиха, че искат въвеждане на извънредно положение заради опасността от коронавируса COVID-19.

Това наложи ограничаване на граждански права. То обаче показа в концентиран вариант и правния хаос, в който се управлява държавата.

Още на 13 март парламентът се събра и единодушно одобри въвеждането на извънредното положение.

Според Конституцията при такова положение може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите, но това следва да се случва на базата на закон.

Въпреки че закон нямаше, още в същия ден - 13 март, здравният министър Кирил Ананиев издаде първата ограничителна заповед, с която затвори куп бизнеси, училищата, детските градини; забрани масовите събирания, спортните и културно-развлекателните мероприятия и т.н.

Законът за извънредното положение, който даде това право на министъра, бе приет чак няколко дни по-късно, но му бе наложено вето от президента заради абсурдни текстове. След корекции и повторно гласуване, в крайна сметка той бе обнародван едва на 24 март, откогато и влезе в сила (но със задна дата).

Междувременно министърът на здравеопазването издаде още няколко заповеди с допълнителни ограничения.

Забраниха се „посещенията в паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места“.

Полицаи пък започнаха да глобяват за разходки на най-известната пешеходна улица – т.нар. Витошка, в центъра на София. Причината – там имало детски съоръжения. Излязоха информации за глоби за разходки и в други населени места.

Кметът на Гоце Делчев дори реши на своя глава да блокира подстъпите към населеното място, което се оказа незаконно.

Заповедите на министъра на здравеопазването пък продължиха да се множат.

Някои от тях отменяха частично разпоредби от предни такива.

Върхът бе със задължителното носене на маски, което бе въведено, а ден по-късно – отменено, след разговор на Ананиев с премиера Бойко Борисов.

И до ден днешен обаче не е съвсем ясно кой къде и как може да се разхожда.

От Националния оперативен щаб (НОЩ) начело с прочулия се ген.-майор Мутафчийски също дават противоречиви сигнали. Генералът гледа строго, мръщи се, размахва пръст хората да не излизат, докато те продължават да имат това право.

Всеки ден се дават по няколко брифинга, на които ту се обяснява, че може да се разхождат кучета в парка, ту – не. Регламент за домашните любимци няма.

На 17 март излезе заповед на здравния министър: „Не се допуска посещението и събирането на повече от двама възрастни хора на открити и закрити обществени места“.

Кои хора са възрастни? В градския автобус или в метрото няма ли да може да влязат повече от двама души? А в магазина?

Какви юристи одобряват тези заповеди? Що за експерти работят в администрацията? А министърът не чете ли?

На 19 март Ананиев отмени текста и го замени с по-адекватен. Кой разбрал, кой – не...

Какво да кажем за абсурдната глоба, която бе фиксирана на 5000 лв. - ни повече, ни по-малко, за нарушение на мерките (ако то не представлява престъпление).

Парламентът панически прие санкцията, но някой помисли ли, че тя е практически несъбираема при средна заплата от около 1000 лв.

Въпреки това полицаи започнаха да обикалят и да глобяват – в рамките на две-три седмици актовете вече бяха стотици.

Седмици по-късно депутатите осъзнаха, че това трябва да бъде променено, и предложиха намаляване на санкциите около десет пъти.

Забраните на министъра до ден днешен остават разхвърляни в десетина заповеди, които не могат да бъдат намерени на едно място на сайта на здравното ведомство.

Дори журналистите, които следят плътно темата, не могат да кажат твърдо и ясно кое е забранено и кое не. Контролните органи – също. А това май важи и за министъра и звездния генерал от НОЩ. Да не говорим за техния началник Бойко Борисов, който почти ежедневно демонстрира, че правилата са „врата у поле“.

Кои места официално са паркове, градини или пък детски площадки знаят малцина. Това е регламентирано обикновено с кметски заповеди, които хората не познават в общия случай. Редно е, като е забранен достъпът до дадено място, това да бъде посочено – дали с табела, дали със заградителна лента... Това обаче не се прави. Достъпът до тези обекти е напълно свободен и всеки го грози мощна глоба, ако има нещастието да срещне стриктен полицай там.

Извънредното положение не може да е оправдание за този управленски и правен хаос, защото става въпрос за базисни процедури.

Просто екстремната ситуация концентрира безпорядъка и безхаберието в малко „времево пространство“, за да ни покаже нагледно в що за държава живеем.