Над 150 българи не могат да се приберат от Дубай и Тенерифе

Над 150 българи не могат да се приберат в родината от Дубай и Тенерифе заради спрените редовни полети и затворените летища, научи Economic.bg. Опитите да им се организират чартърни полети пък удрят на камък – мнозина от тях не искат, а други може би не могат да платят за това. Някои от тях искат държавата да им помогне да се приберат, като вероятно разчитат на милосърдието на премиера Бойко Борисов, спасявал не един и два пъти  закъсали сънародници, пише econmic.bg.

В Обединените арабски емирства (ОАЕ), конкретно в Дубай и Абу Даби, чакат малко над сто човека, които от няколко дни търсят начини да се приберат в България. Сред тях има и около 20-ина граждани на Северна Македония. Тъй като летището на Абу Даби вече е затворено, а на Дубай е открито само за карго полети и за чартъри след специално разрешение, голяма част от групата вече се е придвижила от Абу Даби към Дубай в очакване на чартърен полет за България.

Оказва се, че освен това в Кипър също се намират българи, желаещи да се завърнат у нас.

Въпросът е да се организира чартър, който да вземе групата от ОАЕ, а на връщане да кацне в Никозия или Ларнака, за да прибере  сънародниците ни и от Кипър. За организирането на чартърния полет вече са сезирани както авиокомпания „България ер“, така и дирекция „Консулски отношения“ в Министерството на външните работи (МВнР). Единственият проблем е, че някои от сънародниците ни не искат или не могат да заплатят сумата за връщането си у нас.

Според информация от две различни туроператорски агенции еднопосочният билет Дубай-София с редовни авиокомпании и с няколко трансферни пункта струва около 700 евро. Става въпрос за прибиране през Астана, Минск, Прага и оттам - до София. Неудобството на този вариант, при който цената никак не е висока, е, че той може да обслужи само няколко пътника, и то при реалната опасност във всеки един момент, при спиране на полетите, те да останат по пътя.

В същото време цената на един чартърен полет София-Дубай-София с евентуално спиране в Кипър за намиращите се там българи, е около 50 000 евро. Разделена на стотината нашенци в Дубай и на евентуално още 20-ина в Кипър, се пада по около 420 евро на човек, при това без опасност да останат някъде по пътя. И въпреки това чартърът вече трети ден не може да се организира, тъй като на някои от българите в Дубай явно и тази далеч по-изгодна сума явно не им харесва.

На какво разчитат тогава, не е ясно. Още повече, че те не са туристи, заварени ненадейно в чужбина от внезапно разразила се извънредна ситуация – катаклизъм, преврат, война и пр. За епидемията от коронавируса се говори усилено още от януари, а на 11-и март СЗО официално обяви COVID-19 за пандемия. Така че фактът, че не са предвидили ситуацията със спирането на полетите и затварянето на границите и не са решили своевременно си връщане си е чисто техен проблем. Още повече, че не става въпрос за туристи, платили туристически пакет и предвидили средства само за „джобни" – храна, подаръчета, посещения в музеи  и пр. Тук говорим за сънародници, работещи в чужбина и получаващи възнаграждения, доста по-високи от средните за България. А след като е така, то би трябвало да си предвидят и запазят средства за такива кризисни ситуации. Но явно през последните десетина години народът е свикнал като му се яви проблем с прибирането, веднага да занимава премиера, който да нарежда на Външно да организира връщането на заблудените нашенци, разбира се – за сметка на всички данъкоплатци.

Същото се отнася и за група сънародници, които от няколко дни се опитват да си организират чартърен полет за връщане в родината от испанския остров Тенерифе. Там, поради по-малкия брой на българите, цената на връщането им ще е по около 1000 евро на човек.

Тук, оказва се, има още един, все още нерешен държавен проблем. Става въпрос за факта, че Министерството на външните работи няма разработен план за действие, още по-малко – специален бюджет за прибирането на нашенци от чужбина в такива кризисни ситуации. Според авиационни експерти би било добре да се създаде технология, подплатена финансово, за организирането на чартърни полети за връщането на нашенци от чужбина именно в кризи. Целта е да се действа бързо, като МВнР организира всички разрешения сънародниците ни да напуснат съответната държава, като заплати част или дори целия чартърен полет, като преди това задължи самите завръщащи се или техни роднини в България да възстановят сумата в кратък срок. Тази технология се различава от класическото наемане на самолет за чартърен полет, при който клиентът обикновено е един, но тя ще дава възможност за решаване на проблемите със завръщането на българи от чужбина при бъдещи извънредни ситуации.

В крайна сметка нито „България ер", нито която и да е друга авиокомпания, е длъжна са прави чартърни полети за своя сметка - както керосинът, така и аеронавигационните такси струват пари, които някой трябва да плати, дори ако екипажите решат като доброволци да работят безплатно.

А че е крайно време МВнР да създаде за в бъдеще организация за наемането на спасителни чартъри, а Министерството на финансите – да я подплати с някакъв адекватен бюджет, говори и фактът, че проблемът с прибирането на наши сънародници от чужбина в такива кризисни ситуации не е от вчера. Мнозина още помнят как преди почти две десетилетия хилядите пътници, оставени от фалиралата авиокомпания „Балкан" по летищата на Европа и Близкия изток, бяха прибирани от частната „Хемус еър“ за нейна сметка. Времената обаче се промениха, България от 14 години е в ЕС и затова трябва да планира всичко, включително и действията си при кризи, по европейски.