Що е то "онлайн училище" в ромската махала на Бургас?
Ана Андонова е хигиенистка в основно училище „Христо Ботев“ в бургаския квартал „Победа“. От 13 март, когато в страната ни бе въведено извънредно положение, тя временно е преназначена като образователен медиатор, пише desant.net
Заедно с още трима нейни колеги обикаля всеки ден квартала, за да осъществява връзката между школото и децата, които нямат в домовете си компютри. Тук, по обясними причини, онлайн обучението е невъзможно.
Работното време на четиримата медиатори е от 9,00 часа сутринта до 4 ч. следобед. Задачата им е да раздават тестове и учебни материали на децата от първи до осми клас, след което да събират отговорите и решените задачи и да ги предават обратно в училището.
Питаме ги, освен да раздават материали на децата, свързани с учебния материал, опитват ли се да ограмотят техните родители за ограничителните мерки, въведени от правителството във връзка с разпростанението на коронавируса.
"Всичко им обясняваме, те са наясно, че не трябва да излизат навън, имат си и маски", обясняват медиаторите.
Наша проверка на място обаче установи, че мерките спазват единствено четиримата наши събеседници, снабдени от училищното ръководство с маски, ръкавици и гащеризони.
Очевидно препоръките на националния кризисен щаб гражданите да си стоят у дома, да не излизат без причина на улицата и да не се събират на групи, не се отнасят до останалите жители на квартал „Победа“.
Точно това бе и основната причина на 29 март областната дирекция на полицията да издаде заповед за обособяване на няколко КПП-та, които да ограничат движението от и към квартала.
Казах, че е нормално учителките да се занимават с останалите деца, чиито родители са отделили средства и са закупили компютри и таблети. Родители, на които хич не им е лесно в момента с това ненормално дистанционно обучение. Предпочитам даскалицата ни да е на линия за моите деца, а не за оная сган, дето не говори български дори.
Казах, че е нормално учителките да се занимават с останалите деца, чиито родители са отделили средства и са закупили компютри и таблети. Родители, на които хич не им е лесно в момента с това ненормално дистанционно обучение. Предпочитам даскалицата ни да е на линия за моите деца, а не за оная сган, дето не говори български дори.
Да,някои биха предложили тези хартиени материали да бъдат раздавани от някой друг - полицаи, общински служители, доброволци и т.н. Предложения и мнения много, както се убедихме и в други случаи, несвързани с образованието.