Писмо от Италия: Ние сме в бъдещето Ви
Италианската писателка Франческа Меландри, която е под карантина в Рим от почти три седмици заради епидемията от Ковид-19, написа писмо до другите жители на Европа, обръщайки се към тях "от тяхното бъдеще", в което им описва състоянията, през които ще преминат през следващите седмици.
Пиша ви от Италия, което значи, че пиша от бъдещето ви. Ние сме там, където ще бъдете след няколко дни. Диаграмите, отразяващи епидемията, показват, че сме вплетени в паралелен танц.
Няколко стъпки пред вас сме по пътеката на времето, така както Ухан беше няколко седмици преди нас. Гледаме ви как се държите точно както ние се държахме. Излагате същите аргументи като нас до съвсем скоро, от "Това е просто грип, за какво е цялата врява?" до доводите на онези, които вече са разбрали за какво става дума.
Гледайки ви от тук, от вашето бъдеще, знаем, че мнозина от вас, след като им е било казано да се затворят по къщите си, са цитирали Оруел, някои дори Хобс. Но скоро ще сте твърде заети, за да го правите.
На първо място, ще ядете.
Не само защото това ще е едно от малкото останали неща, които ще можете да правите.
Ще откриете сума ти групи по социалните мрежи с инструкции как да използвате пълноценно свободното си време. Ще се включите във всички и след няколко дни напълно ще ги игнорирате.
Ще измъкнете апокалиптичните книги от рафтовете на библиотеката си, но скоро ще откриете, че всъщност не ви се четат такива неща.
Пак ще ядете. Няма да спите добре. Ще се питате какво става с демокрацията.
Ще водите безспирен социален живот онлайн – по Messenger, WhatsApp, Skype, Zoom…
Ще ви липсват порасналите ви деца, както никога преди. Осъзнаването, че нямате представа кога пак ще ги видите, ще ви подейства като удар с юмрук в гърдите.
Старите сръдни и караници ще ви изглеждат несъществени. Ще се обаждате на хора, за които сте се заричали, че повече няма да им проговорите, за да ги попитате "Как си?". Много жени ще бъдат бити в домовете си.
Ще се питате какво става с всички онези, които не могат да останат в дома си, защото нямат такъв. Ще се чувствате застрашени, когато излизате да пазарувате по опустелите улици, особено ако сте жена. Ще се питате така ли рухват обществата. Наистина ли става толкова бързо? Ще блокирате тези мисли и когато се приберете, пак ще ядете.
Ще качите килограми. Ще търсите онлайн фитнес тренировки.
Ще се смеете. Много ще се смеете. Ще развиете черен хумор, какъвто никога не сте имали. Дори хора, които винаги всичко са възприемали крайно сериозно, ще размишляват за абсурда на живота, вселената и всичко останало.
Ще си правите срещи на опашките в супермаркетите с приятелите и любовниците си, за да ги видите за кратко, но съобразявайки се с правилата за социална дистанция.
Ще броите всички неща, от които не се нуждаете.
Истинската същност на хората около вас ще ви се разкрие с кристална яснота. Очакват ви и потвърждения, и изненади.Интелектуалци, които не слизат от телевизионния екран, ще изчезнат, след като мненията им внезапно са се оказали ирелевантни. Някои от тях ще намерят убежище в толкова лишени от емпатия разсъждения, че хората ще спрат да ги слушат. За сметка на това хора, на които сте гледали с пренебрежение, ще се окажат вдъхващи спокойствие, великодушни, надеждни, прагматични и проницателни.
Онези, които ще ви приканят да погледнете на този хаос като на възможност за обновяване на планетата, ще ви помогнат да видите нещата от по-широка перспектива. Ще ви бъдат ужасно досадни: добре, планетата диша по-добре заради намалените наполовина емисии на въглероден двуокис, но как ще си платя сметките другия месец?
Ще се чудите дали присъствието на раждането на нов свят е грандиозна или жалка работа.
Ще свирите и пеете на прозореца или на двора си. Когато ни видяхте как пеем опери на балконите си, си казахте "Ах, тези италианци". Но ние знаем, че и вие ще пеете песни, повдигащи духа. И когато надуете I Will Survive от прозореца си, ще ви гледаме и ще поклатим глава – точно както жителите на Ухан, които пееха от прозорците си през февруари, поклащаха глава, докато гледаха нас.
Мнозина от вас ще си лягат с мисълта, че първото, което ще направят, когато карантината свърши, ще е да подадат молба за развод.
Много деца ще бъдат заченати.
Децата ви ще учат онлайн. Ще бъдат ужасно досадни. Ще ви носят радост.
Старите хора няма да ви слушат, подобно на избухливи тийнейджъри. Ще се борите с тях, за да не ги пуснете да излизат навън, да се заразят и да умрат.
Ще се опитате да не мислите за самотната смърт в интензивното отделение.
Ще ви се иска да покриете с листенца от рози стъпките на всички медицински работници.
Ще ви се казва, че обществото е единно в общото усилие, че всички сте в една лодка. Ще е истина. Това преживяване завинаги ще промени начина, по който се възприемате като част от едно по-голямо цяло.
Класовите различия все пак ще си кажат думата. Не е едно и също дали ще си под карантина в къща с хубав двор или в пренаселен блок. Както и дали ще можеш да работиш от къщи, или работното ти място ще изчезне. Лодката, на която ще плавате, за да преминете през епидемията, нито ще изглежда, нито ще е еднаква за всички. Никога не е и била.
В един момент ще видите, че е тежко. Ще ви е страх. Ще споделите страха си с близките си или ще го криете, за да не натоварвате и тях.
Пак ще ядете.
Ние сме в Италия и това знаем за бъдещето ви. Но ясновидството ни не е мащабно. Ние сме скромни гадатели.
Ако обърнем поглед към по-далечното бъдеще, онова, което е непознато както за вас, така и за нас, можем само да ви кажем: когато всичко приключи, светът няма да е същият.
Източник: banker.bg