В навечерието на един нов свят

Живеем в странно и объркано време. Западната коалиция спешно напуска Близкия Изток. На терена около сирийските нефтени находища остават само англосаксонците. Най-вече със своите частни военни компании. А Венецуела и Куба изпращат екипи от военни лекари в Италия. Руски военни медицински конвои „щурмуват“ Рим и Бергамо. Китайците обгрижват болните от коронавирус италианци.

Дали светът е полудял?

Пред очите на тези, които могат да виждат, а не само да гледат, се срутва Системата. Тя е това, което наричаме „дълбока държава“, глобален финансов капитал, неолиберали, хиларисти. Кризата COVID-19 най-вероятно няма да бъде толкова фатална за човечеството, колкото я описват глобалните либерални медии.

Пандемията обаче ще бъде фатална за световната икономическа система, която бе проектирана след 1945 г. А през 1973 г. с въвеждането на нефтодолара бе усилена и окончателно завладя света. Временно без СССР и социалистическите страни, но след 1989 г. и те влязоха на колене в глобалното либерално пространство на Системата.

Златното време приключи с появата на системните кризи през 2001 г. и особено 2008 г.

За да се стигне днес до комунистическия извод, че глобалният либерализъм може да бъде спасен само през парадоксално използване на държавата, на публичните субсидии и на национализациите.

Днес в епохата на неолиберализма, който по дефиниция възпява всякакъв вид свободи, полицейските устои на държавите се укрепват с нови информационни технологии, медийни манипулации и постижения на изкуствения интелект. Това ще доведе до повече ограничения на свободата и абсолютен контрол върху живота на хората. Китай преодоля кризата COVID-19 с много жертви, които доста малко държави са склонни да направят без да предизвикат имплозия в рамките на държавните си граници.

Поднебесната като древна държава прие първия тежък удар, който й нанесе хибридната война, включваща биологични и химични носители. Знаменателно е, че Китай незабавно след като се окопити, контраатакува с философия, която противоречи абсолютно на тази на Системата.

По пътя на своите „пояси и пътища“ китайците се опитват да демонстрират на целия свят своята солидарност и взаимопомощ. Когато в света все още продължава икономическото разграбване в полза на Империята на залязващото слънце (Системата). Символиката е много впечатляваща.

Поднебесната изпращат пределно ясно послание на елитите на „дълбоката държава“. В бъдеще нищо няма да бъде така както беше досега.

Путин от своя страна последните години постоянно изпраща подобни сигнали към Системата. Наблюдаваме залеза на Стария свят, който си отива безвъзвратно. Новият ред обявен от баща и син Буш през 1989 г. и 1992 г. е напълно обезличен. При това без Китай и Русия да прибягват към глобална остра конфронтация, която да доведе до кървави войни с тежки последици за цялата планета.

След 2011 г. Кремъл направи всичко възможно да избегне военна ескалация в множество чувствителни точки. Китай благоразумно отстъпи след всички провокации срещу него в Китайско море, Корейския полуостов, Тибет, Синдзян и съвсем наскоро в Хонконг.

Можем да критикуваме Москва и Пекин колкото си искаме. Те не са безгрешни, но не можем да отречем, че проявиха зрялост и самочувствие. Само на тях светът дължи избягването на планетарна експлозия, която може да бъде далеч по жестока и смъртоносна от предишните две световни войни.

Безграничното насилие на Империята на залязващото слънце, състоящо се основно от грабеж под благовидното прикритие на „универсални ценности“, завършва.

Влизаме в един нов и непознат свят.

Настъпващият период ще бъде труден. Стотици милиони хора няма да бъдат склонни да се променят доброволно. Те ще отхвърлят промените. Може би и с насилие. Хибридната война ще бъде разпалена още по-силно. Социалното инженерство ще процъфти.

Настоящата криза, в която се намира света, днес си поема дъх. Предстои нов по-драстичен разпад на съществуващия световен ред.

Паралелно с COVID-19 наблюдаваме сблъсък Иран-САЩ. Търговска война Вашингтон-Пекин. Хибридна война Русия-САЩ. Сблъсък Мадуро-Тръмп. И други. Но всички тези под-кризи са сегменти и епизоди на Голямата световна криза, която предизвиква постоянното срутване на Системата. Кризата COVID-19 е само intermezzo. Нищо повече. Само поемане на дъх на едно огромно чудовище.

Всички сме потопени в пандемията коронавирус. Тя в момента царува. И повечето хора не виждат колатералните ефекти от нея. А те са икономически, социални, психологически. Те са кризи в самата Голяма световна криза. Никога досега в модерната история не се е наблюдавало такова забавяне на световната икономика. Важни сегменти от нея са вече дезинтегрирани.

Например въздушния транспорт, който е ключов елемент на авиокосмическата промишленост. Естествено, автоматически следва огромна социална катастрофа. Какво наблюдаваме? Икономическият „отговор“ е колосално нарастване на държавната и националната намеса. Но това е безнадежен опит да се спаси либерализма, който е носещата идеология на Системата.

Вече са парализирани международните и глобални институции като ЕС, СТО, СЗО и други. А те са „арматурата“, върху която е изградена Системата. Икономическата битка минава през интервенционализъм и се насочва към суверенизъм.

Прави се опит да се възстанови властта и легитимността на националната държава. Евентуално и чрез национализации и ренационализации. В САЩ, които са „въоръжения юмрук“ на глобалния либерализъм и на самата система, цари хаос. Опозицията на Тръмп е патологично идеологизирана, а Държавният департамент продължава да бъде в плен на глобалния финансов капитал.

Авиокосмическата „звезда“ на Америка, компанията „Боинг“, проси от управляващите 60 млрд. долара, за да се спаси. Стойността на акциите на фирмата падна четири пъти. В САЩ прогнозите са за 30% безработица след около 3-4 месеца.

Освен ако Тръмп не се окаже магьосник и обърне негативната тенденция. Колкото и невероятно да звучи, надигащият се икономически катаклизъм в САЩ заплашва вътрешната стабилност на страната и легитимността на Вашингтон D.C.

В Европа приближаващите се събития представляват огромно бедствие. САЩ и ЕС в момента по ирония на съдбата по-скоро приемат помощ, отколкото да предоставят такава. Това засилва позициите на Русия и Китай. Редица европейски държави промениха радикално своите възгледи. Някои от тях вече правят опити да преминат към самостоятелен „концерт на нациите“ в рамките на НАТО и ЕС. Без да чакат Системата да им предостави партитурите.

Да се счита, че Русия и Китай са стратегически съюзници, е прекалено самонадеяно. Но, че са минимум ситуационни партньори в рамките на либералната схема е очевидно.

А това вече е огромно поражение за либералния световен ред, за Системата. Символично това го видяхме в Италия. Местните власти на „ботуша“ започнаха да заменят знамето на ЕС с китайски или руски флаг. По-ироничен символ на промяната едва ли може да има. Първоначално колективната психология рефлексивно следваше пандемията.

Днес обаче тя започва да осъзнава, че COVID-19 e само мощно „скърцане“, което се чува от постепенното срутване на Системата. Подобен звук се разнесе мощно в Европа след Brexit. Но много хора не го осъзнаха.

Пандемията е само катастрофален резултат от либералната глобализация.

Кризата в Системата не бе породена от сегашната пандемия. Тя бълбука още от 2015-2016 г. в САЩ. Изкристализира с избирането на Тръмп за президент. През ноември 2020 година на президентските избори в Америка вероятно ще наблюдаваме една от последните „кървави“ битки за оцеляване на Ситемата. Тази битка ще се загуби с гръм и трясък от Системата. Тя разчита да бъде защитена от Джо Байдън, който е олицетворение на безотговорната геронтокрация, на лицемерието по отношение на „ценностите“ на Демократичската партия, на безсрамната корупция, на поведението тип „мачо“ с постоянно хилещи се снежно бели изкуствени зъби. Менте от всякъде.

Епидемията на основните структурообразуващи елементи на Системата се превръща в пандемия. Обхваща целия свят. По каналите на глобализацията са заразени всички филиали на Системата по света. COVID-19 изигра само ролята на катализатор. Нещо като съпътстващо заболяване на скоростно овехтяващата и вече изнемогваща Система.

Която е поставена на респираторен апарат като тежко болен от коронавирус в своя терминален стадий. Днес особено значение за оцеляването на света придобива осмислянето на афоризма на Блез Паскал: „Ние безгрижно тичаме към пропастта, изпречили нещо пред себе си, за да не я виждаме“.

*Боян Чуков, дипломат, експерт по борба с тероризма и въпроси, свързани с Близкия изток. Тексътт е за InFacto