Каква е цената на закъснялата карантина в Испания

Защо закъсняхте толкова много? Това е всеки трети въпрос, който испанците отправят към премиера Педро Санчес по време на неговото обръщение към нацията, което се излъчва пряко във Facebook.

Въпросът не е просто провокация - извънредното положение и почти пълната карантина там бяха въведени едва на 15 март, когато болните от COVID-19 в страната официално са 7 177, а починалите - 295.

По данни на Испанското министерство на здравеопазването на 18 март те са съответно 11 650, а смъртните случаи 514. Това означава, че за последните 10 дни (към 8 март регистрираните случаи там бяха около 670) ежедневно се разболяват над 1000 души. Това поставя Испания на второ място сред най-засегнатите от вируса държава в Европа след Италия.

Санчес обаче не спестява на хората, че "най-лошото тепърва предстои". Въпросът е какво точно означава "най-лошото"?

Един възможен отговор дава софтуерът FluSurge 2.0, разработен от Центъра за контрол и проевенция на заболяванията (CDC) в САЩ, който позволява да се направят приблизителни изчисления на базата на алгоритми, свързани с новите случаи по време на пандемия.

Според тях най-вероятният сценарий за Испания е следният: 278 435 хоспитализирани пациенти в продължение на 12 седмици, от които починалите ще бъдат 55 987. Ако обаче испанците не останат у дома, сценарият се променя и числото на загиналите рязко се качва до 87 000.

Това не е единствената страшна прогноза - според същата програма пикът на епидемията ще бъде през седмата седмица от развитието ѝ, когато около 41 765 души ще потърсят лекарска помощ.

Накратко това означава, че 74% от наличните ресурси в публичните болници ще бъдат заети. И тук трябва да имаме предвид, че в момента кризата е в своята втора седмица, а посочените данни се отнасят до по-добрия развой на събитията.

Междувременно Испанското дружество за критични болести (SEMICYUC) обяви, че справянето с пандемията ще протече в пет фази: подготовка, начало, пик, колапс и контрол на кризата.

Колкото и да е трудно за вярване, в момента Испания се намира все още в началната фаза, макар да взима някои мерки от пиковата, свързани най-вече със спазването на задължителната почивка на лекарите и ограничаване на достъпа на пациенти без симптоми до болничните заведения.

За фазата на колапса обаче все още се говори с половин уста: тъкмо тогава идва моментът, в който лекарите ще трябва да правят избор и да настаняват с приоритет онези пациенти, които имат по-висок шанс да се възстановят.

За да се сведе до минимум тази мрачна картина, карантината в Испания става все по-сериозна: заведенията, ресторантите и фитнесите са затворили врати, а парковете и детските площадки са затворени и оградени с ленти, така че да се избегне струпването на хора.

За спазването на тези ограничения се грижат дронове, а нарушителите са застрашени с глоба до 500 евро.

От другата страна на същата монета стои и още една заплаха - пораженията в икономиката на Испания. По този повод на 17 март премиерът одобри пакет от спасителни мерки на стойност от 200 милиарда евро, които представляват около 20% от брутния вътрешен продукт на страната.

Те включват осигуряването на ликвидност на фирмите, мораториуми върху ипотечните плащания на най-уязвимите, гаранция на домакинствата за достъпа до вода, електричество и газ, обезщетения за онези, които са загубили работата си, финансова помощ за фирми износители, както и отлагането на данъчни плащания. Той обаче не минава без критики, защото дребният шрифт, детайлите и условията в него остават доста неясни, а за някои групи като самоосигуряващите се лица предложения напълно липсват.

Какво казва испанската опозиция по тези въпроси?

"Сега е моментът да оставим различията зад гърба си", посочва Иван Еспиноса де лос Монтерос от дясно-популистката партия Вокс, който твърди, че възстановяването на Испания е единственото, за което в момента трябва да се говори.

С една уловка - според него планът на Санчес е лудост и той трябва да обърне политиката си на 180°, така че бизнесът да продължи работата си и по време на извънредното положение, като работниците спазват единствено санитарния правилник, определен от СЗО. Санчес обаче засега единствено затяга мерките, а очакванията му са оптимистични - кризата трябва да е временна, а след очаквания шок предстои бавно възстановяване, за което той разчита, че всички партии ще застанат рамо до рамо.