Празникът на жената е тръгнал от българка

Има много версии за това как се поставя началото на празника 8 март. Някои от тях: Календарната дата се свързва и с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашките и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниски те заплати. Те са разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, жените основават своя първи работнически синдикат, пише istoricheskidnevnik.eu.

След Октомврийската революция в Русия, от името на българските участнички във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва, Ана Маймункова препоръчва Осми март за Международен ден на жената. През 1965 г. 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз – Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Северна Македония и Монголия. 8 март е неработен ден в Ангола, Буркина Фасо, Камбоджа, Гвинея Бисау, Русия, Конго, Китай, Лаос, Македония, Монголия, Северна Корея, Непал и Уганда. На Запад Международния ден на жената се отбелязва през 1910-те и 1920-те, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те и то се отбелязва повече информативно.

В България 8 март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г- е първото публично честване. В Царство България Денят на майката се е отбелязвал на Благовещение (25 март) - християнският празник на майката и жената. Като ежегоден празник 8 март започва да се празнува след преврата на 9 септември 1944 г. През 1977 г. Общото събрание на ООН приема 8 март да бъде признат за Международен ден за правата на жените и за мир.

На 8 март 1895 г проститутките от Чикаго излезли на протест с искане да бъдат изплатени заплатите на... моряците. Причината била, че моряците били натрупали много дългове в публичните домове. Същата демонстрация се повторила на следващата година в Ню Йорк и други градове. През 1896 г. в Париж се състоял марш на девиците с леко поведение, които също претендирали за повече права. Известни са и женските "Парад на гордостта", провеждани в края на 19 и началото на 20 век в САЩ и Западна Европа. По-късно тези демонстрации били наречени "Паради на сексмалцинството". Колоната винаги се водела от самотните майки, а в края били жриците на любовта. Дамите не искали да бъдат третирани единствено като кукли за секс, претендирали за права, включително и за право на еднополова любов.

В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право да гласуват.

За първи път Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия. Празникът е започнал само като политическо събитие на социалистите, но постепенно става част от културата на много страни, особено в бившите социалистически страни. В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях. По времето на социализма у нас той беше иронично наричан "Ден на колежката".

Август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: "Всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува Деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота". На следващата година, Международният ден на жената, е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия.