Европейските лидери влизат в борба за бюджета

Лидерите на страните от Европейския съюз (ЕС) пътуват до Брюксел тази седмица, за да договорят дългосрочния бюджет на блока.

Извънредната среща на върха, която трябва да очертае 7-годишния план за разходите на блока, е насрочена за четвъртък. Тя обаче няма краен час, като дипломатите се опасяват, че преговорите може да продължат и през уикенда. Дотогава неуспехът остава най-вероятният финал, пише Bloomberg.

Бюджетът за трилиони евро е крайъгълен камък в политиката на ЕС, която позволява на земеделските производители да се конкурират с вноса от развиващия се свят, помага на по-бедните държави да наваксат и подкрепя проектите, които обвързват страните от блока. Той обаче е и ярка светлина за напреженията между държавите в ЕС, особено на фона на трите години нехарактерно единство по време на преговорите за Brexit.

Именно раздялата с Великобритания е част от проблема. Кралството оставя дупка от около 60 млрд. евро (65 млрд. долара), която трябва да бъде запълнена чрез намаляване на разходите или чрез принуждаване на други страни да плащат повече.

Променящите се приоритети на ЕС също изискват повече средства за въпроси като климатичните промени и миграцията, а тези, които печелят от традиционния фокус върху земеделието и регионалното развитие, се борят да запазят своите ползи.

Резултатът от битката ще бъде критичен сигнал за това дали Европа е готова да харчи по-колективно, за да постигне целите си, както и дали иска да приоритизира иновациите пред традиционните индустрии. От значение е и дали ЕС ще успее да накара страни членки като Унгария и Полша да зачитат върховенството на закона.

По същество към момента ЕС е разделен на два основни лагера – тези, които искат да харчат повече, и тези, които искат да се придържат към настоящите разходи.

Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция настояват за запазването на тавана на бюджета от 1% от БВП на ЕС и за постоянна система или отстъпки, които да ограничат техния принос.

От другата страна са около 16 страни в Южна и Източна Европа, които виждат регионалното финансиране като ключов инструмент, които да им помогне да догонят западните си съседи. Те искат таванът на бюджета да се доближи до 1.1%, каквото е предложението на Европейската комисия. Европейският парламент настоя за таван от 1.3% и заплаши, че ще отмени всяко споразумение, което не го постигне.

Франция и Германия

Двете най-големи неизвестни са и двете страни с най-голям принос в ЕС: Франция и Германия.

Докато германският канцлер Ангела Меркел публично призова за компромис, представители на нейното правителство имаха най-твърди позиции по време на дискусията на министрите в понеделник, заставайки срещу предложенията за по-висок таван, твърдят запознати с разговорите източници. Част от дипломатите се тревожат, че Германия може да иска бързо споразумение, за да може бюджетните разговори да не засегнат европредседателството ѝ през втората част на годината.

Франция междувременно продължава да припомня, че ЕС трябва да бъде много по-амбициозен. Миналата седмица лидерът на страната Еманюел Макрон заяви в Мюнхен, че борбата за бюджета е симптом на по-дълбоката неспособност на ЕС да се справи със сериозните заплахи, пред които е изправен, включително технологичната мощ на Китай и нестабилността на границите му от Украйна до Сирия и Либия.