Великобритания е готова да се простреля и в двата крака

Борис Джонсън има фетиш за автономия. Той се състои в убеждението, че страната му не само има суверенното право да се простреля и в двата крака, но и има задължение да го направи, ако алтернативата е да позволи на институциите на Европейския съюз (ЕС) някаква роля в своите дела.

Brexit, настоява Джонсън, означава автономия. Ако британският премиер упорства с това искане, вероятно в началото на следващата година Обединеното кралство ще претърпи пълен разрив в търговските взаимоотношения, които изграждаше със Съюза в продължение на 47 години, пише Мартин Уулф за Financial Times, цитирани от Инвестор.бг.

Наскоро правителството на Великобритания представи исканията си за тези преговори. За съжаление, те са нереалистични в три аспекта: първият е надеждата, че евентуалното споразумение ще бъде между „суверенно равни“; вторият е убеждението, че ЕС би приел споразумение от канадски тип, а третият е, че австралийски стил отношения с ЕС, уредени от правилата на Световната търговска организация (СТО), са разумна алтернатива.

Според международното право Великобритания е суверенна, но суверенитетът не е същото нещо като силата. ЕС има население от 446 милиона души срещу 66 милиона британци. Икономиката на блока е почти шест пъти по-голяма от тази на Великобритания. ЕС също е много по-малко зависим от търговията с Обединеното кралство, отколкото е вярно обратното. Нека бъдем ясни: това не е връзка между равни, посочва Уулф.

Трудността за Великобритания в отношенията й с ЕС е по-скоро, че тя е твърде малка, за да бъде равна, и твърде голяма, за да няма значение. Страната е почти толкова важен търговски партньор на ЕС, колкото и САЩ. Това е така, защото разстоянието е решаващо за определяне на двустранните търговски потоци.

Тъй като Обединеното кралство е много по-важен търговски партньор на ЕС от Канада, съюзът също така е по-бдителен за способността на Великобритания да разстрои икономиката му. В същото време за Австралия търговията с ЕС е незначителна, но ЕС е най-важният търговски партньор на Великобритания. Обединеното кралство не трябва да приема същите търговски отношения с ЕС като Австралия.

Характерният за ЕС задълбочен мандат при преговорите дава яснота как ще се гледа на преговорите. Първо, Брюксел разглежда „новото партньорство“ като „единен пакет“. Това обхваща „общите разпоредби“, включително тези относно управлението; „икономическите договорености, включително търговията и особено гаранциите за честни правила на играта“; мерките за сигурност, включително правоприлагане и съдебно сътрудничество, външна политика, сигурност и отбрана.

Второ, въпросите са много и сложни. Те включват защита на данните, участие в ядрени програми на ЕС и Евратом, търговия със стоки и услуги, интелектуална собственост, обществени поръчки, мобилност на хора, авиация, автомобилен транспорт, енергетика, рибарство, съдебно сътрудничество, външнополитическо сътрудничество и кибер сигурност. Не е за вярване, че всичко това може да бъде договорено и ратифицирано в рамките на една година. Идеята, че Великобритания трябва да се оттегли, ако то не може да бъде постигнато за кратко време, изглежда безумна.

На последно място, ЕС заявява, че „като се има предвид... географската близост на Обединеното кралство и икономическата взаимозависимост, предвижданото партньорство трябва да гарантира открита и честна конкуренция... За тази цел предвижданото споразумение следва да поддържа общите високи стандарти в областта на държавната помощ, конкуренцията, държавните предприятия, социалните и екологични стандарти, тези за заетост, изменението на климата и съответните данъчни въпроси.“

Това, което казва ЕС е, че автономията на Острова спира там, където започва да му причинява неудобства. Ако Великобритания настоява за това, възможно е сделката, към която се стреми, да не бъде договорена.

На разумното заключение, че е вероятно да няма сделка, са възможни три отговора.

Първият е, че ЕС ще се предаде. Това е доста малко вероятно. За да може ЕС да отстъпи по въпроса за „равнопоставеността“, например, ще се наложи да се довери на Обединеното кралство, че то няма да се конкурира, като подкопава стандартите на Съюза. За какво друго обаче – ще попита ЕС – е цялата тази свобода? Защо ЕС да трябва да се довери на Борис Джонсън?

Вторият отговор е, че за Великобритания няма значение, ако не бъде постигната сделка. Само че има значение. Дори ако провалът е „само“ по отношение на търговските аспекти на преговорите, като други части се договорят, което е малко вероятно, цената за Обединеното кралство от внезапно прекъсване на връзките може да е огромна.

През 2018 г. собственият анализ на правителството стигна до заключението, че британската икономиката може да се окаже с между 6 и 9 на сто по-малка в дългосрочен план при сценарий „без сделка“. Това е значително по-лошо от вече неблагоприятния резултат от споразумението за свободна търговия със стоки. Освен това внезапната промяна на настоящите договорености би предизвикала шок. Великобритания не би „просперирала силно“, както твърди Джонсън. Отговорните правителства не причиняват такива шокове на своите икономики.

Последният отговор е, че в крайна сметка Джонсън ще отстъпи от червените си линии. Той направи това миналия октомври по въпроса за ирландската граница, когато прие икономическото разчленяване на собствената си държава - нещо, което предшественикът му бе отказал категорично - като през цялото време отричаше, че е направил нещо подобно. Способността да се предаваш без да го признаваш е вид гениалност. Може би премиерът ще изнамери описание за унизителните капитулации, което да ги представя като велики победи.

Това обаче е надежда срещу надеждата. Както стоят нещата в момента, съществува фундаментален конфликт по отношение на обхвата на предвижданите споразумения, управлението на новата сделка и - вероятно най-неприятно, по отношение на данните, рибарството и "равнопоставеността". Накратко, има много разногласия по отношение на естеството на бъдещите отношения и много малко време, в което да се постигне съгласие. Вероятният резултат е да няма сделка. Ако стане така, колкото по-голямо е последващото сътресение, толкова по-вероятно е правителството на Джонсън да обвини ЕС за него. Може дори да търси отмъщение, като например да се опита да се съюзи със САЩ срещу блока.

Преди всичко ограничено споразумение за свободна търговия би било по-добро, отколкото никаква сделка, но няма да бъде безболезнено.