Сърцата на смелите никога не замръзват! Спомен за Боян Петров, който остана завинаги на върха

Днес, на 7 февруари, Боян Петров щеше да навърши 47 години. На тази дата многобройните му приятели щяха да се съберат, за да му поднесат своите искрени поздравления. Наверно щяха да го поздравят и като първи българин, събрал в себе си 14-те надоблачни гиганта и завоювал най-престижната за алпинистите колекция – „Хималайската корона”, пише 360mag.bg.

Щяха… но, съдбата бе решила друго. Остави го само на 45 години, а най-ниският и по мнението на мнозина специалисти, един от най-леките осемхилядници спря устрема му към това, към което толкова много стремеше. „Джуджето”, както шеговито го наричат алпинистите показа характер. Разгневи се и цели 12 дни не позволи на спасителните
отряди да тръгнат към него, когато той толкова много се нуждаеше от помощ.

Боян не се завърна от 11-я си осемхилядник. Дали нещастието го е сполетяло преди или след изкачването остана неизяснено. Това обаче не е толкова важно. Важното е, че един от водещите ни алпинисти ни напусна в разцвета на силите си. Боян обаче записа името си завинаги в летописа на българския алпинизъм и то най-вече в сферата на височинния такъв.

Започвайки на 30 август 2000 г. с първенеца на Турция вр. Арарат Боян осъществи изкачвания на още шест петхилядника – Арарат, Демавенд, Елбрус, Килиманджаро, Кения и Маргарита. Стъпи и на 3 шестхилядника – Аконкагуа, Денали и Кан Тенгри. Изкачи се и на трите памирски седемхилядника – Комунизъм /днес Исмаил Самани/, Ленин /Авицена/ и Корженевска.

Набрал опит през 2009 г. Боян изкачи първия си осемхилядник Хидън пик, на който заедно с още трима осъществяват първо българско изкачване. После се заредиха: Кангчендзьонга – първо българско, Броуд пик, К2 – първо българско, Манаслу – първо българско, Анапурна, Макалу, Нанга Парбат, Гашербрум 2, и Дхаулагири или общо 25 върха над петте хиляди метра.

Тези му успехи го изпратиха в три поредни години в състава на 10-те най-добри спортисти на годината – 2014, 2015 и 2016-та.

Боян не бе само алпинист, но и уважаван научен работник. В краткия си жизнен път той проникна в подземието на над 450 пещери и пропасти. Прояви високата си гражданска позиция по много важни екологични и обществено-политически проблеми, с което заслужи и две номинации за надпреварата „Мъж на годината” – 2014 и 2016-та, а през 2017 г. печели и първото място.

Боян ни остави и една прекрасна книга, „Първите седем”, в която не само разказа за осъществените от него изкачвания, но даде и редица ценни напътствия към тези, които ще поемат по неговия път.

На 3 май 2018 г. България и българският алпинизъм загубиха един голям алпинист и което е още по-важно един достоен Човек!