Ето как Несебър отбеляза Петльовден

Несебър за втора поредна година отбеляза най-колоритния от мъжките празници в народния календар – Петльовден.

Площад ”Жулиета Шишманова” се изпълни с музика, настроение и хора, дошли да отбележат заедно Деня на мъжката рожба. По случай празника Община Несебър организира концерт с участието на ФГ „Раковчанка“ към НЧ „Г.С. Раковски-2013” – с. Раковсково и Фолклорен танцов клуб „Пламък” гр. Бургас

От участниците в празничната програма, Фолклорна група „Раковчанка”, публиката научи за корените на празника и за поверията, наричанията и ритуалите, които съпътстват отбелязването му в несебърското село Раковсково. Изпълнителите бяха облечени в автентични носии и представиха оригинални фолклорни песни и напеви, характерни за отбелязването на Петльовден в Североизточна България. Този празник е продължение на Бабинден и се отбелязва със сходна ритуалност – посещение при „бабата“, размяна на дарове, наричания за здраве и мъжки рожби във всяко семейство. В народната памет Петльовден се свързва с тъмните времена на еничарството, но той прославя живота, новото начало и надеждата за бъдещето на рода, олицетворена чрез мъжките рожби в дома.

Празничното настроение и дух на веселие и радост пред Артиум център бяха приповдигнати и от изпълненията на Фолклорен танцов клуб „Пламък” гр. Бургас, с ръководител Пенка Господинова. Кръшните хора в изпълнение на танцьорите на клуба привлякоха многобройната публика в ритъма на българския фолклор и празника приключи с пищно общо хоро.

Според народната вярвания Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Легендата разказват как смела голичанка (с. Голица, Варненско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Голица. Оттогава до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.