300 души живеят в психиатрии, близките им не ги искат
300 души живеят години наред в държавните психиатрии в страната, въпреки че острите им състояния са овладени и те могат да се върнат по домовете си. Проблемът е, че близките им не ги искат. Това съобщи за „Монитор“ директорът на Специализираната болница по психиатрия в Курило д-р Цветеслава Гълъбова.
Тя уточни, че за разлика от психиатричните университетски болници въпросните лечебни заведения не са търговски дружества, не работят по клинични пътеки със здравната каса, а се издържат с много по-малки суми от субсидии чрез Министерството на здравеопазването. Става въпрос за 12 психиатрии в цялата страна. В същото време обаче се оказва, че няма нито дневни центрове, нито диспансери, където те да бъдат наблюдавани, ако бъдат изписани. По тази причина сме се превърнали в социални приюти, подчерта д-р Гълъбова. Средно по десет-петнадесет години пребивават изоставени пациенти от близките си в болниците.
В Курило обаче отглеждат вече двадесета година жена, която никой не иска да прибере. Преди време тя е настанена на принудително лечение по член 85 буква „Б“ от Наказателния кодекс. Според нормативната уредба това означава „извършване на тежко противоправно деяние“, но не престъпление, тъй като предвид заболяването си пациентката не носи отговорност за действията си. На практика преди две десетилетия жената е извършила убийство.
Процедурата предвижда съдът да се произнесе дали тя може да премине към буква „А“, което означава да си отиде у дома. Макар и пациентката отдавна да не е опасна нито за себе си, нито за обществото, никой не я иска, разказа д-р Цветеслава Гълъбова. В същото време тя не може да получава и пенсията си, която й се внася от държавата по сметка, тъй като няма лични документи, и проси от персонала и посетители стотинки за кафе и някоя и друга вафла от лавката. Такива хора са в ситуация по-тежка, отколкото на осъдените на лишаване от свобода.
Те са като осъдени без право на замяна и остават при нас, допълни психиатърката. Към момента в болницата в Курило преживяват девет такива души. По думите й се случва да няма къде да настанят нови болни и да вкарват допълнителни легла в стаите, но не могат да изгонят и тези, които вече не се нуждаят от лечение. Единствената алтернатива на изоставените пациенти е те да бъдат настанени в социален дом за хора с психични проблеми, но местата там са ограничени. Нов обитател може да бъде приет в такъв дом само ако някой умре.
Понякога чакането продължава десетилетие, други не дочакват място и умират в психиатриите. Сред подалите молби за настаняване преди време има класиран мъж дори на 287-о място. На повечето от изоставените в психиатриите близките не искат да им станат настойници. Същевременно общините бавят сформирането на т.нар. настойнически съвети, без които въпросните пациенти не могат да направят нищо, нито да подадат документи за социален дом.