Хората-саламандри не изгарят

По света има, малко и малко, хора, които не се боят от огъня и излизат невредими и от най-големия пожар. Наричат ​​се саламандри. Данни за такива необикновени личности има още от 2 век след Христа.

Някой си Поликарп Смиренски е осъден на смърт чрез изгаряне на клада. Когато обаче кладата догаря напълно, жителите на града виждат, че злодеят Поликарп е невредим и дори се смее на съдиите си. Те обаче решават, че той заслужава да умре и палач го пробожда с копие.

През 18 век едно момиче на име Мария Соне живее в Прованс, Франция. Тя непрекъснато повтаря, че не се страхува от огъня. Слуховете за нея достигат до крал Луи XV и той пожелал да види Мария и в същото време да реши съдбата й. За „следствения експеримент” е запалена огромна клада. Момичето влиза в огъня. Прекарва в него един час и излиза напълно невредима. Лекарите, включени в комисията, съставят протокол, в който посочват, че нито косата, нито миглите, нито дрехите на момичето са пострадали. Духовенството казва своята дема: „Господната ръка защити момичето, защото детето е безгрешно”.

По същото време в Падуа, Италия, в местния университет, някой си Бруно Касиоли използва уникалната си способност да не гори в огъня за шеги. Веднъж пред собственика на сапунена фабрика той „случайно” попада във вана с врящ сапун, след което спокойно излиза от ваната, имитирайки, че е вече покойник. Собственикът на сапуджийницата припада. Когато се свестява, състудентите на Бруно му обясняват, че всичко е само шега. Собственикът на сапунената фабрика се нахвърля върху БРуно с ругатни. Скоро младежът е изгонен от университета. А и той решава, че с природния дар, който притежава, може да печели повече. Заминава за Германия, където започва да дава представления. Но много скоро един от зрителите го нарича „магьосник” и Бруно набързо е обявен за дяволско изчадие, след което е екзекутиран.

Черното момче Натан Каукър бил роб. Веднъж гладният Нейтън работел в кухнята. В момент, когато готвачът излязъл за малко, пъхнал ръка във вряща тенджера, извадил горещи кнедли и го изял. За негова изненада не изпитал никаква болка. Оттогава Натан се влюбил в работата в кухнята и станал прилежен помощник на готвача. След премахването на робството Нейтън започва да се препитава с улични трикове, като  демонстрира неща като държане в ръка на нажежен метал, ходене в огън, а коронният му номер бил да сложи в уста нажежено топче метал и да го държи, докато топчето изстине.

Всичко това може да се отнесе към категорията на митовете, легендите и приказките, но учените признават съществуването на феномена „огнеупорни хора”. През 80-те години на XX век в Индия един от работниците попаднал в бъчва с варен катран. За голям ужас и радост на околните след няколко минути той излиза от казана жив и здрав. Пристигналите лекари не открили изгаряния по тялото му.

През 2005 г. аржентинецът Антонио Акосте в присъствието на пресата, нотариус, учени и лекари влиза в пещ за печене, облечен само в леки панталони, риза, пуловер. Седи в пещта 20 минути на 300 градуса. Той многократно прави това и влиза в Книгата на рекордите на Гинес.

През 2004 г. 56-годишният малайзийски монах Лим Бун Хва в присъствието на няколкостотин зрители влиза във вана с варена царевица. След 30 минути царевицата се сготвя, монахът остава невредим. Руснакът Александър Силин от Новокузнецк поставя ръката си под поток от разтопен метал и остава напълно невредим, а сънародникът му Райл Булатов от Уляновск не усеща, когато го поливат с разтопена пластмаса.

Хората-саламандри не обясняват по никакъв начин своите уникални качества, тъй като това е тайна за самите тях. Учените засега имат две версии. Според първата саламандрите са носители на специална форма на протеинов живот, която не се страхува от високите температури. Според втората те създават около себе си някакво защитно поле, което ги предпазват от пламъка. Има още един интересен въпрос – дали подобна способност е особена аномалия или проява на скритите резерви на човешкото тяло?