Трифоновден е!

На този ден църквата празнува мъченик Трифон, славен като светец лечител. За него има много легенди. Една от тях разказва как едва 17-годишен той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и спечелил признание и завидна слава. На днешния ден има много именици: Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка.

В народния празничен календар този ден се обозначава с името Трифон Зарезан, за чийто произход съществува следната легенда:

40 дни след раждането на сина си света Богородица отишла да чете молитва. На връщане минала край брат си Трифон, който зарязвал лозето. Тя го поздравила с “Помози Бог”, както си му е редът, но той като я видял с дете на ръце се присмял и изрекъл хулните думи: “Мома си, пък син имаш”. Богородица много се обидила, като стигнала до дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа.

Отива майка й на лозето и каква била почудата й, като видяла Трифон здрав-здравеничък да пее и реже лозите. Казала му какво е научила от дъщеря си, а Трифон се изсмял и отвърнал:” Аз не режа така, а така!” Замахнал да покаже как точно реже и си отрязал носа. Подигравателните думи и клетвата го застигнали жестоко. И тъй като сестра му била самата Богородица, Трифон е светия и в негова чест празника е наречен Трифон Зарезан (заради отрязания нос).

Според традициите рано сутринта стопанката омесва хляб и приготвя варена кокошка, пълнена с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване". След това всички се събират и избират „царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение.

Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват както следва: 1 февруари - Трифоновден; 2 февруари - Сретение господне и 3 февруари - Свети Симеон. 2 и 3 февруари се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.