5 родителски грешки, които съсипват децата

Някои майки и бащи смятат възпитанието на децата са нещо съвсем различно от нормалните им човешки и приятелски отношения. Но това не е така. Образованието не се крие в отделни епизоди на морализиране, а е във всички действия между родители и деца. С други думи, всяко действие, извършено пред очите на детето, влияе на неговата личност. Родителите обаче волно или неволно често забравят за това и правят грешки, поради които деца (щом пораснат) се отдалечават от тях. Говорим за грешките, поради които крехките семейни връзки с младото поколение се сриват.

Ето кои са тези пет грешки, заради които децата няма да ви обичат щом пораснат:

Контролът надхвърля всички разумни граници
Някои майки и бащи неправилно разбират отношението „децата се нуждаят от дисциплина“ и превръщат внимателното отношение в строг, универсален контрол. 

Как реагира детето? То става затворено и не иска да споделя чувствата си с родителите си. Има страх от родителите, какъвто не би трябвало да съществува. Дори връзката да се подобри в бъдеще, негативните чувства ще останат в съзнанието на подрастващия човек. И в контакт с родителите си то ще изпита дискомфорт.

Най-добрата система за семейни отношения е демократична. Ако родителят изисква нещо от детето, той обяснява защо трябва да направите това. Ако наказва, говори за мотиви си и обсъжда проблема. И, разбира се, взема предвид мнението на най-младия член на семейството при решаването на общи въпроси.

Децата стават „разменна монета“
Често децата стават „разменна монета“ при подреждането на отношенията между възрастните. Родителите използват дъщерите и синовете си като печелившо средство. Децата бързо разбират ролята си и самите те стават виртуозни манипулатори. Или по-зле – престават да мислят за себе си като за хора, които имат някакво значение.

Независимо от обстоятелствата, децата не трябва да стават участници в семейните спорове. Проблемите с възрастните се решават между възрастни. И е по-добре на децата да се обяснят причините (доколкото е възможно) за това, което се случва. 

Табу: обиди от други роднини и фрази като „Не върви, те ще разберат и без теб“.

Прекомерна грижа за бебето
От една страна, прекомерното попечителство е по-добро от пълното му отсъствие. Но защо да изберете по-малкото от двете злини, ако можете да действате разумно? Децата се нуждаят от независимост не по-малко от родителската грижа. Това трябва да се вземе предвид. Това е ролята на родителя: първо, да бъде незаменим и в крайна сметка да се оттегли на заден план и да даде възможност на израстващия човек да изрази себе си.

Най-добрата грижа е подкрепата. Тя е еднакво необходима на 3-годишното бебе и 17-годишния тийнейджър. Не защитавайте децата от трудности, опитвайки се да ги предпазите, по-добре е да ги насочвате, изслушате и да им помогнете да се справите с тях.

Насилие
Страшен семеен проблем е физическото и моралното насилие. Никога недейте да удряте детето си, но не по-малко страшно е да осакатите психиката му с упреци, обиди и постоянен натиск. Някой вярва, че темпераментите хора се „раждат“ в трудни ситуации. Това изобщо не е така. Насилието ражда насилие и нищо повече. Човек, който е нагрубяван и насилван в детството си, има само два пътя на развитие: да се превърне във вечна жертва или сам да поеме страната на „силата“ и да потисне слабите.

Всеки акт на насилие изисква сериозни мерки. Има техники за управление на гнева, специалисти, които работят със семейства в тази посока и т.н. Ако се случи срив в семейството е необходимо да поискате от детето прошка, да обясните какво го е причинило и да дадете обещание, че това няма да се повтори. Но тази схема действа само веднъж. 

Кръгът „насилие - покаяние - насилие” ще формира изкривени представи за живота на детето. То ще си помисли, че подобно поведение е нормално „основното е да поискате прошка навреме и можете да правиш каквото искаш“.

Родителите казват едно, но правят друго
Ако кажете на детето: „Не може да обиждаш другите хора“, а после най-безцеремонно обидите съседа, продавача или роднина, то детето ще запомни действията ви, а не думите. Повечето от навиците (маниерите) на поведение на децата се копират от това, което правят родителите им. Ако майките и бащите покажат двуличие (казват едно, а правят друго), то детето престава да вижда достоен пример в тях. И го намира сред онези, чиито думи и действия съвпадат. Между другото, не е задължително този, който „държи на думата си“ винаги да е положителния пример.

Разбира се е удобно да обвиняваме всички други за проблемите на децата – средата в училище, интернет, телевизия и други постижения на цивилизацията, заради които децата „грабнаха всичко“. Но човек, пред когото има уверен родителски пример за поведение, няма да копира случайни хора (максимум ще използва модерните жаргони).

Запомнете, образованието и възпитанието на децата не спира нито за минута. Родителите трябва да помнят това, за да поставят солидна основа за отношенията и силната емоционална връзка с детето си.