Внасят вот на недоверие към кабинета „Борисов“ в парламента

Продажните боклуци Волен и Магарешки няма да пуснат кокала

В България се върна г-жа Геополитика. Ние винаги сме били геополитическа земя. И Борисов е абсолютно безпомощен пред тази проблематика. Той може да предложи само елементарни, примитивни хитрости. Цялата текуща днешна проблематика има един общ знаменател - това са проблемите на българския суверенитет. Борисов, след като спечели недоверието на американците - те не обичат такива хора, и след като имаше надежда да се разбере с Путин, но на Путин не му е до спасяване на българския елит. Всичко стана някак си по Фелини. В един момент халюцинациите трябва да свършат, самодоволното щастие се изчерпва, както стана в любимия ми филм "Корабът пътува" на Фелини - в края на филма се появи лодка с носорог в нея. Реалността се връща с гръм и трясък. Всички ще трябва да се срещнем с принципа на реалността. Българският политически елит, пък и ние покрай него, до голяма степен живеехме в света на сънищата си и измислиците си. А сега трябва да можем да кажем: Je suis Бойко и да поемем вината си и отговорността, тъй като Борисов е просто Божието наказание за нашите грехове. И не бива да се сърдим на него, а да се запитаме на кого се сърдим - на себе си се сърдим; на кого се смеем, - на себе си се смеем. Той е огледалото на българския преход, точно както Ленин каза, че граф Лев Толстой е огледалото на руската революция. Така че да оставим горкия човек, той тепърва ще страда и ще преживява, а да се замислим за най-дълбоките причини за това, което стана.

Има гърчове, има просто въргаляне в локвата на всекидневието, има хитруване на дребно. Няма проективен елемент в българската политика, няма мислене за това какво има отвъд хоризонта, няма вслушване в гласа на Съдбата. Има вслушване в куркането на червата, има храносмилателни проблеми по-скоро, от масата на властта се чуват звучни мляскания и уригвания, но няма съдбовност и дори няма политически патос, който съпровожда всяка сериозна власт. Донякъде можем да се успокояваме от това, че българската политическа система е скрито-колониална и, както ми каза един български полковник от сегашните въоръжени сили: ако нещо се оплеска съвсем, нашите партньори от Вашингтон ще ни светнат какво да правим. Това е успокоението на колониалния елит, че друг ще му носи отговорността - Америка ще ни брани, Европа ще ни храни, а ние ще разказваме спомени от тоталитарните зверства, на които сме били жертви. В този смисъл ние наблюдаваме краха на измислената политика от 10 ноември 1989 г. насам.