И третият кабинет на Борисов стана правителство на малцинството – неусетно почти

Превърна ли се „Борисов 3“ в правителство на малцинството? Този чисто формален въпрос стои след странната ситуация около „Атака“ - партията на Волен Сидеров преди няколко месеца практически бе изключена от малката коалиция „Обединени патриоти“, в която останаха ВМРО и НФСБ.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов управляваше в малцинство при първия си кабинет. Тогава партията му имаше 116 народни представители и не направи коалиция. За мнозинство в парламент с 240 депутати са нужни поне 121 гласа.

Правителството „Борисов 1“ обаче във всеки един момент имаше подкрепата на достатъчно народни представители, макар тя постепенно да намаляваше.

При правителството „Борисов 2“ ГЕРБ бе в коалиция с Реформаторския блок (РБ). Партията на премиера обаче подписа отделно коалиционно споразумение с АБВ. ГЕРБ и Реформаторския блок пък имаха договор за подкрепа с „Патриотичния фронт“. Изобщо, това си беше доста странен управленски "конгломерат". 

След първата година част от РБ излезе в опозиция, после това направи и партия АБВ. В един момент реално пак управляваше правителство на малцинството. То разполагаше с нужната подкрепа благодарение на представителите на БДЦ и хората на Николай Бареков. Бойко Борисов обаче подаде оставка заради обещанието да направи това при загуба на президентския вот.

Дали и „Борисов 3“ вече не е правителство на малцинството? Управлението представлява официална коалиция между ГЕРБ и „Обединени патриоти“ (ОП), която започна с парламентарно мнозинство от 95+27 депутати – общо 122. В момента обаче представителите на „Атака“ вече се водят нечленуващи в парламентарни групи след отцепването (и изключването) им от ОП. Те са шест човека и може да се приеме, че са извън мнозинството.

Така в управляващата коалиция остават 116 депутати – като при „Борисов 1“.

Коалиционното споразумение е между ГЕРБ и „Обединени патриоти“, т.е. „Атака“ вече е аут от него. От друга страна там стои и подписът на Волен Сидеров, но това може да се приеме за формално – просто ОП през 2017 г. (при съставянето на кабинета) нямаше единен лидер, а се водеше в съпредседателство от лидерите на трите съставляващи партии.

Днес БСП и ДПС се срещнаха по повод предстоящия вот на недоверие. Те постигнаха съгласие да го подкрепят, което е логично за опозиционни партии. След събитието обаче представители и на двете формации повдигнаха въпроса за новата ситуация с мнозинството в парламента.

Йордан Цонев от ДПС коментира: „Вотът ще покаже и още едно нещо, за което вчера говорихме в залата – има ли управляващо мнозинство това правителство в този парламент. Защото чисто математически след излизането на „Атака“ то няма такова. И ако има такова мнозинство, то ще се види в зала. И то трябва да бъде преформулирано, ако има мнозинство. Ако няма мнозинство и ако всички, които се заявяват опозиционни, ако гласуват „за“ вота, правителството ще падне.“

„Флагман“ попита - какъв трябва да е изходът от ситуацията, ако правителството падне. На което Цонев отговори така: „В хипотези няма да говорим. Ако всички, които се заявяват, че са опозиционни партии – Марешки, който бил антисистемен играч, „независимите“, които не са от ГЕРБ и от „патриотите“... тогава кабинетът ще падне. Ако не падне кабинетът, значи има преформулирана коалиция за управление и тя ще стане видна. Така че това ще е политическият резултат от този вот. Ние ще го видим в гласуването.“

Драгомир Стойнев от БСП каза от своя страна: „Разбира се, всеки един вот на недоверие е и математика. 79 народни представители от левицата плюс 25 от „Движението за права и свободи“ прави 104 народни представители. Утре ние ще имаме среща и с колегите от „Воля“ и „независимите“ народни представители, защото колегите от „Воля“ са заявили, че не подкрепят това правителство и е съвсем нормално да обсъдим и с тях мотивите на вота на недоверие. „Независимите“ народни представители – те затова са и независими, в крайна сметка те също не би трябвало да подкрепят правителството. И отиваме на плюс още 20 народни представители – правят 124 народни представители. Т.е. това трябва да бъде наистина новото парламентарно мнозинство. И нека да е ясно кой стои зад правителството и кой не подкрепя правителството.“

Всъщност и Йордан Цонев, и Драгомир Стойнев спекулират.

Ясно е, че „Воля“ и „Атака“ няма да подкрепят опозицията, с което отново ще дадат рамо на властта.

От партията на Веселин Марешки днес излязоха с критично изявление по отношение на БСП и вота на недоверие. Депутатката Кръстина Таскова не отговори директно как ще гласуват, но от думите й стана ясно, че няма да подкрепят соцпартията. Това е и системното поведение на „Воля“ през последните две години. Те се самонаричат опозиция, но реално подкрепят властта.

Неофициално човек от „Атака“ коментира пред „Флагман“, че те също няма да гласуват „за“ вота на недоверие. „Няма как да подкрепим БСП“, коментира той.

Освен това „Атака“ все още имат свой министър в правителството – Емил Караниколов, който ръководи икономическото ведомство. Поне до момента те не са са отрекли от него.

"Атака" обаче вече имат и ключови гласувания "против" кабинета. Такова се състоя в сряда - когато бе избран новият екоминистър Емил Димитров-Ревизоро. Тогава хората на Волен Сидеров, макар и в редуциран състав, гласуваха "против" предложението - заедно с БСП и ДПС. 

"Атака" вече не присъстват и на коалиционните съвети на властта. 

Така или иначе, ГЕРБ и ОП по всяка вероятност ще продължат да управляват и след предстоящия вот на недоверие, макар и с правителство на малцинството.