Първата жена президент на Хърватия е в оспорвана битка за преизбиране с бивш премиер

Първата жена президент на Хърватия Колинда Грабар-Китарович се изправя срещу бившия премиер Зоран Миланович на втория тур на изборите в страната.

За да спечели, Грабар-Китарович трябва да се преодолее второто място от първия тур на изборите в края на декември и проблемите заради връзки със замесения в скандали кмет на Загреб. Ако загуби, резултатът може да създаде проблеми за нейния съюзник, премиера Андрей Пленкович, преди парламентарните избори през есента.

Критиците на Грабар-Китарович, чиито функции (като при всеки предишен държавен глава) бяха предимно церемониални, изтъкват, че е използвала поста си, за да разпалва краен национализъм в страна, където обществото остава поляризирано две десетилетия и половина след войната.

Миланович бе премиер на Хърватия от 2011 до началото на 2016 г. и по негово време страната влезе в Европейския съюз, но с управлението му бе свързвана и рецесия в страната. Той залага на лявоцентристка платформа, отхвърляща екстремизма в полза на приобщаването.

Нов мандат за Китарович ще подсили позицията на Пленкович, който опитва да стимулира икономиката, изоставаща зад други източноевропейски партньори след години на стагнация. Според проучване на "Ипсос" от 23 декември Миланович води със седем процентни пункта и има подкрепа от 48%, пише "Блумбърг".

Подкрепата за Грабар-Китарович сред консерваторите се увеличи през 2018 г., когато тя спечели международна известност заради снимките, на които целува хърватските футболисти по време на участието на страната в Световното първенство по футбол.

Сега тя разчита на поддръжниците на третия кандидат за президентския пост, който отпадна на първия тур, певеца националист Мирослав Шкоро. Не се смята за вероятно избралите Шкоро да пуснат бюлетина за социалдемократ.

Преди Коледа удар по популярността ѝ нанесе видео, на което се вижда как тя пее на тържество за рождения ден на замесения в скандали кмет на Загреб Милан Бандич и казва, че ще му носи торти в затвора, ако бъде осъден по редица обвинения в корупция.

На първия тур Миланович получи почти 30%, Грабар-Китарович – приблизително 27%, а Шкоро – около 24%.

Изборите идват в самото начало на хърватското председателство на Съвета на ЕС, започнало на 1 януари.