Карамановден е, отблъснати мъже отмъщават на любимите момичета

Православната църква отбелязва на 2 януари Свети Силвестър. Този празник се нарича още Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри, Силвестровден, съобщава Нова телевизия.

Обичаят, свързан с празника, има очистителен характер и е свързан с чистене, ринене на тора от оборите, който не е изхвърлян от Коледа. В нощта срещу празника момците, които са коледували, сред тях може да има и женени мъже, организирани в дружини по няколко души, обикалят домовете, в които има едър впрегателен добитък. Тръгват с музика и песни. Носят фенери. Стопаните държат отключени портите, връзват кучетата, за да не лаят, когато дойдат риначите.

В обора в нова торба оставят пита, месо, вино за дружината. Специален подарък, най-често пешкир, приготвя мома, която очаква любимият й да дойде. Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят. На другия ден може да бъдат поканени на гости от стопанина, на когото са ринали. Ако някой момък е обиден или отблъснат от любимото момиче, на Св. Силвестър той може да си отмъсти, като й върне обидата. Вместо да изрине обора, той хвърля още тор вътре. Тежко на мома, за която се разбере, че така е отмъстена. Ако това се случи, бащата бърза да изчисти срама още преди да е съмнало. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана. Докато риначите чистят, никой от спотаните не трябва да излиза навън и да се обажда, защото е на лошо.

В Западните Родопи наричат деня Сполезов и гледат кой пръв ще влезе в къщата. Гостът трябва да е добър и заможен човек, за да бъде и годината, която идва добра и заможна. Не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните.

Имен ден празнуват българите с имената: Силвестър, Силвия, Силвана, Серафим, Гopан, Гopица.