Дарителят Иван Близнаков: Не можех да гледам как светиня като Боянската църква се руши

Не мога да стоя безучастен и да гледам как светиня като Боянската църква се руши. Това каза Иван Близнаков, който ремонтира покрива на храма.

Родопите ме научиха на две неща – родолюбие и трудолюбие, добавя той.

В предаването „Тази сутрин” по бТВ той разказа, че идеята за ремонтните дейности по църквата идва спонтанно. След като установява, че има трева по покрива, която може да предизвика теч и да увреди музея, Иван решава да дари труда си.

В рамките на пет дни сменя 330 керемиди, като изчиства до блясък всяко кътче на покрива, за да предотврати поникването на трева отново. Налага му се и да спи в колата, за да избегне жегите през лятото и да работи по хладно.

Иван разказа, че само от покрива е изнесъл около 1 камион с боклук.

Преди да започне ремонта обаче се налага да си направи застраховка „Живот” и да подпише договор с министерството на културата.

По думите му управителят на църквата се съмнявал, че Иван ще навреди на покрива. Затова доброволецът води лицензиран работник и студент по архитектура, за да докаже професионализма на работата. Освен това признава, че не би се захванал с нещо такова, ако няма предишен опит.

След като завършва работите по покрива, прави анекс към договора с министерството, за да започне ремонт и по оградата на Боянската църква.

„Най-важен е труда и желанието за работа. Останалото са елементарни разходи. Важно е да има доброволци, но трябва и държавата да е добър стопанин. Убедих се, че вече доброволци почти няма. Всеки ме пита „колко даваш?” когато предложа за съдействие”, споделя дарителят.

Иван Близнаков е нощен кондуктор в Столичен градски транспорт. Признава, че пътниците в тъмната част на денонощието са по-освободени и любезни. Според него през деня хората бързат, закъсняват, бутат се и обстановката в градския транспорт е по-напрегната.

Идва от родопския край. Споделя, че работи, откакто се помни.

Работи дълги години във Военно-историческия музей, където се среща ветерани, воювали за свободата на България. Съпровожда и патриарх Максим при отслужването на панахиди в мавзолей Военна Костница. Там е и управител по-късно.