Кой уби в-к „К“ и защо при либерализма оцеляват само плюскащите

За последните 30 години се разделяме все с неща, които социализмът ни е завещал – за добро или лошо.

Последното славно представяне на Националния ни отбор по футбол (1994), последния полет на Националната ни авиокомпания „Балкан“ (2002), последната стомана, излязла от „Кремиковци“ (2009 – със закриването на завода, както се вижда, въздухът над София не стана по-чист, напротив), последния автобус, пуснат от „Чавдар“ (1999), последния… И така до последния брой на вестник „К“. Да, „К“ (бивш „Култура“) също идва оттам.

В либерални времена такъв вестник не би бил създаден никога. Либералният строй не обича, той дори се гнуси от всичко изброено по-горе, включително от вестник като „К“.

Либерализмът обича единствено празните декларации, една от които ми е любима: Ние сме част от най-богатото семейство (ЕС-ът, разбира се). Насред голотията и беднотията този лозунг е като хумореска, пусната насред чумна епидемия.

До известна степен, впрочем защо до известна – в пълна степен, „К“ стана жертва и на собствените си идеологически заблуди. Редакционният екип, особено напоследък, също вярваше горещо в либерализма и това му личеше в предпоследните две страници, заделени за актуални (и не дотам) политически размишления.

Но либерализмът е такъв строй, че в него нищо смислено и свястно не вирее.

Той убива и най-малкия зачатък на конструктивна мисъл, а на нейно място избуяват всяка пошлост и халтура. На мястото на „К“ ще се появят нови сто чалга изпълнения и десетки рап-простотии, които бурно ще се разнесат из информационното пространство.

В полето, освободено от „К“, ще има място за още и още пожарникарски мъдрости, които „кофтият човешки мат`риал“ с удоволствие ще попие и пак ще си ги избере и на следващите избори. Защото мат`риалът от „К“ не отбира, но мъдростите откъм пожарната са му на душа. Пък либерализмът, защитаван от редакционния екип на „К“, насърчава този процес.

И аз не разбирам тази склонност към самоубийство на уж мислещи и мъдри хора. Да защитават движение и идеология, които те отричат. Но всеки има право на мнение, дори на такова, водещо го към ритуално самоубийство.

Най-забавни, като фон на всичко това, са сълзичките, които разни хора из Фейса пускат по повод смъртта на това или онова издание. Повечето от тези сълзливковци дори не си купуват вестници, но иначе обичат публично да пореват, за да ги забележат. Поревете и за „К“, понеже комай друго не остана. Либерализмът оплюска всичко, което подлежеше на изяждане. При либерализма оцеляват само плюскащите.